Сьомга “Тропикал”

Е, или сьомга на тиган, но това заглавие й измислих

Тази рецепта се създаде спонтанно, след днешния ми набег на Рибната борса, където намерих хубава сьомга на приемлива цена. В резултат успях да сътворя рецепта, за която ме е ужасно яд, че не си намерих хубав нар. Така че без нар. Тоя път.

И така, нужните продукти:

• шест котлета от сьомга
• 1 грейпфрут
• 1 лимон
• (евентуално ако ви се намира нар)
• около 100 мл. бяло сухо вино (препоръчвам шардоне)
• зехтин (приблизително 6 с. л., но аз винаги слагам на око)
• 2-3 скилидки чесън
• сол на вкус
• прясно млян черен и бял пипер на вкус
• половин връзка магданоз

Приготовление:

В моя случай взех половин сьомга откъм горната част с тегло около половин килограм. Изчистих я и нарязах на котлетчета с дебелина да речем сантиметър и половина – два.

Настъргах кората на лимона и я смесих със сока от цитрусите. Прибавих солта, виното и смления пипер, след което оставих рибата да се маринова. Мариновайте най-малко половин час. Колкото повече я държите, толкова по-вкусна и крехка става. В подходящ тиган (в нашия случай тефлонов уок) се изсипва зехтинът. Като се сгрее, в него се пускат нарязаните на половина скилидки чесън и се вадят веднага щом станат златисти на цвят. Котлетите се нареждат в овкусения зехтин и се пържат по две минути от всяка страна, след което в тигана се изсипва сока, в който са се киснали. Задушавайте рибата в получения сос още 3-4 минути от всяка страна. Извадете я и след като я поотцедите, но не много, защото сосът е много вкусен, наредете в чиния и украсете с малко пресен магданоз. Пийте я със същото вино, с което сте я готвили и комбинирайте със салата от авокадо или зелена салата. На мен много ми хареса, дано ви хареса и на вас.

Баклава “Охлюви”

По принцип не обичам сладко (с изключение на плодове и да речем школадът на “Lindt” с люти чушки), но за някои неща, като крем-карамелът и те тази точно баклава, винаги съм готова да направя изключение. Рецептата в дома ни датира някъде от третото десетилетие на 20-ти век и е взета от чичо Коста, приятел на семейството ни. В оригиналния си вариант е доста смущаваща. Например, нужни са ни неща като мая за 40 стотинки, а после се разточва лист колкото кърпа за ядене… Представям ви рецептата в осъвременен варинат.

Продукти:

За тестото:

• блокче прясна мая
• 1 ч. ч. прясно мляко
• приблизително около килограм брашно
• 4 с. л. разтопено краве масло
• 2 с. л. захар
• 1 яйце
• 1 белтък
• 2 ч. ч. нарязани на едро орехови ядки
• канела на вкус

За сиропа:

• 1 кг. захар
• 3 ч. ч. вода
• сокът на един лимон

Приготовление:

От посочените продукти се омесва не много твърдо тесто. Въпросът е да не лепне по ръцете, но същевременно да е меко и еластично. Разпределя се на две части. Всяка част се разделя на три питки, които се разточват с размер около двайсетина сантиметра, намазват се помежду си с масло и се залепят. След това с помощта на кафена чинийка оформяме т. нар. “маргарита” по същия начин, по който се приготвя вита баница. Полученият лист се разточва продълговат и тънък. Тук зависи колко големи искаме да ни се получат баклавичките. Ако листът е по-малък, да речем размер А4, баклавичките ще станат по-големи, но ще бъдат и по-малко. Вкъщи сме свикнали да правим лист с размер приблизително А3.  Разточеният лист се маже с разбития белтък и се наръсва обилно с орехи и канела. Навива се на руло и се реже на “охлювчета” с дебелина един пръст.

По същия начин се процедира и с втората част от тестото. Получените баклавички се нареждат върху тавичка, намазана с масло или покрита с хартия за печене. Внимаваме да оставяме разстояние между “охлювчетата”, защото във фурната се надуват. Оставяме да повтасат около двайсетина минути, след което се пекат на 220 градуса около 30 минути, докато не придобият хубав златист цвят.

При сиропирането на баклава се спазва следният принцип: или заливаме изстудената баклава с горещия сироп, или горещата баклава я заливаме със студен сироп. Вкъщи сме свикнали на първия вариант.

След като баклавата е добре изстинала, възвираме три чаши вода, в която изсипваме 1 кг. захар. След като захарта се разтопи напълно се прибавя изцеденият лимонов сок и с врелия сироп се залива баклавата, оставена предваритено в подходящ за целта съд. Захлупва се добре и се оставя да престои. След няколко часа баклавичките се обръщат. В 90% от случаите баклавата попива всички сироп и се налага приготвянето на втора доза, с която процедурата се повтаря. Като краен резултат имаме превъзходна домашна баклава.

Салата “Зелена енергия”

Продукти:

• Една зелена салата. По желание може да добавите и червена салата, маруля, рукола или друг листен зеленчук
• Връзка репички
• Два-три стръка пресен чесън
• Два-три стръка пресен лук
• 250 гр. пилешки дробчета
• черен пипер
• 10 маслини без костилки
• Едно твърдо сварено яйце
• 2 с.л. зехтин
• балсамов оцет
• сол на вкус

Приготовление:

Салатата се измива добре, след което се накъсва или се нарязва на едри ивици. Репичките също се почистват и ако са по-големи, се нарязват. Нарязваме също лука и чесъна.

Размразените пилешки дробчета се измиват и се нарязват на четвъртини. Задушават се в сгорещен тефлонов тиган с една супена лъжица зехтин и малко вода. Прибавят се и почистените от костилки маслини. Готовите дробчета се посоляват, наръсват се с млян черен пипер и се дърпат от котлона. Добавя им се още една лъжица зехтин и балсамов оцет на вкус. Всичко това се изсипва върху салатата, разбърква се добре, нарежда се в подходяща салатиера и се гарнира с твърдо свареното яйце.

Добър апетит

Пиле Порто ала Жоро

Feat. Moridin

Инспирирах се за този опит от едноименното “Пиле Порто” в софийския “Дивак”, но понеже се получи малко по-различно, а същевременно прилично вкусно, рекох да споделя рецептата чрез Марфиния чудничък блог.

И тъй:

Продукти за двама:

• Две тиквички
• 1/2 кг пилешко филе (аз взимам охладено в тарелка, бързо, лесно и чисто)
• 6-7 супени лъжици мед
• Соев сос
• Розмарин
• Сушена мента (съществено е да е силничка)
• Червен пипер

Приготовление:

На първо време привеждаме пилешкото във вид, удобен за логаритмуване, т.е. нарязваме го на парчета. В подходящ съд смесваме 2-3 лъжици мед (ако е захаросан, затоплете го да се втечни), пак толкова соев сос и една лъжица олио. Поръсваме с малко мента. Разбъркваме до получаването на еднородна смес и слагаме пилето да се маринова в нея за около половин час.

Междувременно подготвяме тава и загряваме фурната на силен огън. Избелваме и нарязваме тиквичките на колелца, слагаме малко олио в тавата, нареждаме тиквичките и ги поръсваме със сол и червен пипер. Слагаме да се пекат, докато се опекат (т.е. да се зачервят отгоре и да омекнат). Тук има няколко тънкости – понеже аз съм пишман готвач, си правех тиквичките отделно от пилето, понеже не знам колко време би се пекло едното и колко време другото. На око беше горе-долу еднакво, така че е възможно да не се хабите да печете тиквичките отделно от пилето, а да ги смесите. Аз все пак ще карам по моя вариант, за който е сигурно че работи. Другата тънкост е, че в оригиналната рецепта тиквичките са просто запечени (почти суровички) и по-сухи. Аз сложих малко повечко олио, за да омекнат, но ако ги предпочитате по-сухи, ги нарежете по на тънко (за да се опекат, иначе ще са сурови) и намалете олиото в тавата (може в тефлон и без олио). Вероятно ще стане и на грил/скара/барбекю.

Когато тиквите се опекат, ги изваждаме от тавата и понеже сосът е вкусен, а и защото не искаме да мием мазни тави, тургаме вътре пилето. Ако ще правите това, не ви съветвам да използвате тефлона на предната стъпка – маринатата определено ще започне да загаря грозно заради меда и после ще се видите в чудо да я стържете от тефлона, без да го нараните. Но това го казвам от моята лаишка гледна точка, може да си има начин ;р

Та опичаме пилето докато стане твърдичко по ваш вкус. Изваждаме тавата, нареждаме вътре тиквичките, които сме извадили и евентуално задушили още (пак по ваш вкус). Приготвяме сос от 4-5 лъжици мед, две лъжици ром, по 1-2 щипки мента и розмарин на вкус. Разбъркваме хубаво. Заливаме тиквичките и пилето и връщаме тавата за още 5 минути, за да се овкуси яденето.

Вадим и сервираме. Да ви е вкусно!

п.п. В оригиналната рецепта сосът е по-малко, тиквичките са по-сухи и отгоре “шприцоваме” с майонезен сос. Също не е лош вариант, но аз предпочетох повечко сос, защото си знаех, че ще стане разкошен с ментата.

Славянски гювеч

Гювечът е много благодатно ядене. Може да се сготви практически от всичко, а с малко повече вложено желание става нещо доста вкусно. Ето на, например прословутото “рататуи” от едноименното филмче е ни повече, ни по-малко вид гювеч. В конкретния случай предлагам собствена интерпретация на славянския гювеч, изключително подходяща за време на пости.

Приготовление:

• 2 ч.ч ориз
• 1 стрък праз
• 400 гр. гъби
• двадесетина маслини без костилки
• половин пакет замразена царевица
• половин пакет грах
• 4 моркова
• два домата (може и от консерва)
• две сурови пиперки (може и замразени, но трябва да са нарязани)
• олио или зехтин
• сол
• черен пипер
• червен пипер
• целина

Приготовление:

Празът се нарязва на кръгчета с дебелина около сантиметър. Задушава се в две чаши вода, половин чаша олио, щипка сол и лъжичка червен пипер. След като омекне, тоест след около десетина-петнайсет минути добавяме гъбите, нарязаните на тънки кръгчета или малки кубчета моркови, царевицата, граха и маслините. Задушаваме още малко, след което прибавяме пипера и нарязаните и обелени домати. Посоляваме на вкус, прибавяме и прясно смлян черен пипер, може да сложим по желание и вегета или друга зеленчукова подправка и изсипваме ориза. Прибавяме накълцана на ситно целина и разбърваме добре, след което всичко се слага в глинен гювеч или йенска тенджера. Доливаме с гореща вода или зеленчуков бульон – на чаша ориз се слагат стандартните три чаши и половина течност. Пече се на умерена фурна (около 180 градуса) в продължение на около час и половина. По желание накрая може да се добави и магданоз.

Крайният резултат е без съмнение изключително вкусен.

Сръбска баница

Днес е Сирни заговезни, ден за прошка. От утре започва дългият седем седмици великденски пост. Та традицията гласи, че днес на трапезата трябва да има баница със сирене и бяла халва. Ето ви, прочие, една баница. Сръбска баница се казва, не знам колко е сръбска, но пък е вкусна. За съжаление не се усетих навреме и сега не разполагам с богат снимков материал към рецептата, та ще трябва да ми се доверите.

Продукти:

• 1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко

Греяна ракия

Обикновено се използва джезве, но вкъщи употребяваме малко чайниче.

Продукти:
(за двама души)

• две чашки ракия
• обелка от ябълка
• резенче дюля
• обелка от лимонова кора
• обелка от портокалова кора
• сушена кайсия
• и изобщо резенче от какъвто плод в момента имате
• чаена лъжичка мед или захар (с мед става по-вкусно)

Приготовление:

Ракията и всички останали продукти се сипват в чайничето, на което чучурът му се запушва, може с памуче. Слага се на котлона и се изчаква да заври. Дърпа се веднага от котлона, покрива се с кърпа, за да се запари две-три минути и се сипва в малки чашки. Пие се със здраво мезе.

Внимание:

Ракията се пие гореща. В никакъв случай не си позволявайте да сърбате, можете да се задавите много лошо. Отпивате по малко, за да не се изгорите! Пиете на малки, премерени глътки!!!

Новогодишна вита баница с късмети

Традицията повелява за Нова година всяко българско семейство да върти баница, в която са сложени късмети за всеки член от семейството плюс един, който е за Свети Василий, считан според народното поверие за покровител на дома. Навремето баницата с късмети се е правила за 14 януари, Васильовден по старому, но след смяната на календара тя се прави за 1 януари, който, както знаем, е първият ден от Новата година.

Вита баница с късмети

Продукти:

• около 500 гр. брашно (обикновено отиват повече)
• две яйца
• 2 с. л. олио
• 1 ч. л. оцет
• 1 ч. л. сол
• малко вода
• около 400 гр. краве сирене, по-твърдо
• 200 гр. краве масло
• дрянови клончета

Приготовление:

В голям съд, например леген, се пресява брашното, за да се аерира. В средата му се прави кладенче, където се поставя едното яйце, предварително разбито, оцетът, солта и 2 с.л. олио. Замесва се меко тесто, като от време навреме се добавя малко хладка вода, но не повече от половин чаена чаша. След като е добре измесено, тестото се разделя на пет еднакви по размер топки.

Всяка топка се разточва на тънка кора с диаметър около двадесетина сантиметра. В средата й се слага чинийка, кората се намазва с разтопено краве масло и се нарязва на двнадесет равни части:

“Листенцата” на “маргаритата” се нахлупват едно върху друго:

От получената топка се разточва кора, която се намазва с краве масло, с част от второто яйце, което също е добре разбито и се наръсва с 1/5 от натрошеното сирене.

Вътре се слагат късметите, листът се навива и се слага в тавата. С клечки отбелязваме местата на дряновите клончета, за да не изядем после някое късметче . Пече се на 220 градуса около трийсет минути, след което сепокрива с фолио и се пече още десетина минути. Фолиото се маха, за да се дозапече отгоре, вади се от фурната, наръсва се с вода и се покрива с кърпа да престои и омекне.

Късмети:

Късметите са равни на броя на членовете на семейството, плюс един късмет за Свети Василий. Избират се здрави дрянови пъпки, които се наричат и се описват в листче.

След това дряновите клончета се увиват в хартия, най-добре оризова, или хартия за печене, за да не им изпадат пъпчиците. За пара е хубаво да се сложи някоя по-стара монета, но всъщност едва ли има някакво значение Важното е да се падне, пък каква точно е била…

Весела Нова година и дано ви се паднат най-хубавите късмети, че и да се сбъднат после!

Погача за Бъдни вечер

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да няма блажни ястия, но тя да е богата. Много хора прибягват до содената питка, но и тя не минава съвсем за постна, защото в нея се слага кисело мляко. Предлагам ви една постна погача.

Бахур

Коледа по различните краища на България неотменно е свързана с кончината на не едно прасе. В нощта на Бъдни вечер из къщата се носи аромат на кървавица, а из нашия край – варненско – на бахур. Направата на домашен бахур хич не е проста работа, но пък някой може и да реши да се пробва. И така,

Бахур – стъпка по стъпка!

Салата от авокадо

Авокадото не е сред най-бурно купуваните и консумирани екзотични зеленчуци в България. Или може би трябваше да кажа плодове… Все едно. Важното е, че не спада в категорията на най-търсените може би защото крушовидният му облик навежда на мисълта за нещо сладко и сочно, а то се оказва блудкаво като сварен, безсолен картоф. И обикновено дотам стига любознателният нашенец в изследванията си, зачерквайки завинага авокадото от дневното си меню.

Истината е, че авокадото е рядко хранителен продукт, наблъскан догоре с всевъзможни полезни витамини и минерали. От него се правят голяма част от пастите на астронавтите, а при подходяща и въобще несложна кулинарна подготовка се получава удивително вкусна и питателна салата, подходяща като гарнитура към риба, пиле, или просто като салата към вездесъщата ракия.

Какво ни е небоходимо?

• 3 узрели авокадо (за четирима души). Как да разберем кога авокадото е най-добро? Лесно. Узрялото авокадо е меко, по лъскавата му зелена кора има тук-таме дребни черни точици.
• 1 праз
• сол
• зехтин
• лимонов сок (прясно изцеден). Най-удачно е лайм.

Както се сещате, нищо особено. Просто авокадото се обелва, което, напук на Звездев и Ути е наистина просто като фасул занимание. На зрялото авокадо кожата му се смъква подобно на праскова, просто е забелва в единия край и лесно с ръка “одираме” целия… плод. Тук-таме може да си помогнем с картофобелачка. Цепва се на половина, костилката се отделя с помощта на ножче и режем останалата месеста част на кубчета. Празът се накълцва на съвсем ситно, смесва се с авокадото, подправя е със зехтин, лимонов сок и сол на вкус и е готово за консумация. И ако кажете, че не ви харесва, значи просто сте успели да се омажете в направата на нещо толкова елементарно!