Постен хляб (750 гр) със сушени домати

Продукти:

250 мл вода

1 с. л. кафява захар

1 ч. л. сол

1 ч. л. шарена сол

1/2 ч. л. розмарин

1/4 кубче жива мая

5 с. л. зехтин

петнайсетина маслини без костилки

4-5 сушени на слънце домати в зехтин (купих ги от Пикадили, но сигурно има и по други места)

2 с. л. тиквено семе

2 с. л. слънчогледово семе

1 с. л. маково семе

500 гр. брашно

Приготовление:

Водата леко се притопля. В нея се разбъркват подправките заедно с една лъжичка брашно и със зехтина и хубаво се разтваря маята. След като започне да шупва, се изсипва в машината, отгоре се прибавя предварително пресятото брашно и се включва на програма за основен хляб, средно препечен.

Междувременно маслините и доматите се нарязват на ситно и се овалват хубаво в брашно. Добавят се и ядките. При звуковия сигнал всичко това се изсипва в машината. Накрая вадим, изчакваме хляба да иде до нивата и да се върне, и го мятаме.

Многозърнест хляб с маслини в хлебопекарна NEO BM-201

Продукти за 750 гр. франзела:

• 500 гр. бяло пшенично брашно тип 500
• 280 мл. вода
• 1 ч. л. кафява захар на кристали
• 1 ч. л. сол
• 1/4 кубче жива мая
• двайсетина маслини без костилки
• 2 с. л. сурово тиквено семе
• 2 с. л. сурово слънчогледово семе
• 3 с. л. зехтин

Може, разбира се, и други видове семена да се сложат – примерно супена лъжица сусам, лен или каквото и да е друго, но не бива да са повече от 4 супените лъжици.

Ръжен хляб

Изпробвано.

Продукти:

250 гр. ръжено пълнозърнесто брашно (в моя случай производител ЕТ ТИТ – Теньо Тенев от Камено, Бургаско)

250 гр. пшенично брашно тип 500

250 мл айран, приготвен от 100 мл. кисело мляко и 150 мл вода

1 яйце

1 с.л. кафява захар

1 пълна ч. л. сол

1/4 кубче жива мая

3 с. л. зехтин

Приготовление:

Айранът се загрява колкото лекинко да напарва на пръста. Примерно 37 градуса. Яйцето се разбива добре със захарта, докато побелее. Добавя се към айрана. Добавя се солта, а после и маята, която много хубаво се разтваря в сместа. Прибавяме и зехтина.

Пресяваме и размесваме добре двата вида брашно. Слагаме в машина първо течността, а после брашното и нагласяме на програма „пълнозърнест хляб“, 750 гр., средно препечен.

Не става толкова бухнал хляб като белия, но най-сетне уподобих вкуса на оня любим мой ръжен хляб от детството, от който дядо винаги ми отчупваше топлото крайче, когато го донесеше от фурната.

Основен хляб за хлебопекарна NEO BM201

Продукти (за 750 гр. хляб):

250 мл. айран

1 яйце

1 ч. л. сол

1 ч. л. кафява захар

2 с. л. олио

1/4 кубче мая

500 гр. брашно (София Мел)

Приготовление:

Течните съставки се разбиват много добре и се сгряват на котлона при непрекъснато бъркане, колкото да топли на пръста на ръката. Маята се разтваря. Сместа се изсипва в машината, добавя се брашното (трябва да е пресято), наглася се на програма 1 (основен хляб), наглася се размерът да е 750 гр., а коричката – средно изпечена. И след два часа и петдесет минути имаме великолепен хляб! 🙂

Фалафел

Реших, че не съм яла такова и е крайно време да пробвам. Обаче като тръгнах да търся рецепта, се сблъсках със затруднение. Ами то рецепти толкова, че китайци да замеряш с тях направо! И при това са с най-различни вариации, а някои от тях, тоест тези, в които се наблюдаваше и наличие на бакла, директно бидоха низвергнати. Баклата е едно от малкото неща, които просто не ям, понеже.

И все пак, разхождайки се из множество сайтове, в т.ч. доста чуждестранни, ето каква рецепта успях да си харесам и да я пресъздам с лесно откриваеми продукти:

Фалафел:

Продукти:

• 250 гр. суров нахут
• 1-2 с.л. нахутено брашно
• 1 голяма глава лук
• 4-5 скилидки чесън
• 1 връзка магданоз
• половин зелено люто чушле
• 2-3 щипки млян лют червен пипер (тук му е мястото да уточня, че ако не обичате люто, просто можете да прескочите въпросните съставки, а можете да ги замените с прясна зелена пиперка например. Едва ли някой ще ви накаже за това 😉 )
• сол, прясно смлян черен пипер, кимион и кориандър на вкус (из различните рецепти кимионът, кориандърът и черният пипер варираха по количество от няколко супени лъжици за съставка до няколко щипки. Вие преценете дозата така, че да не ви стане тежко)
• 1 ч.л. бакпулвер
• олио или зехтин

Приготовление:

Нахутът се измива и се накисва за една нощ в студена вода. След това се отцежда и в кухненски блендер се смила хубаво заедно с останалите продукти и с около половин чаша олио или зехтин. Сместа се изсипва в подходящ съд. Ако е станала прекалено рядка, се добавят 1-2 с.л. нахутено брашно. Оставя се да преседи около половин час. След това се формят кюфтенца с размер колкото голям орех. Сгорещява се олио, след което котлонът се намаля (например ако е с шест степени, се наглася на четвърта) и кюфтенцата се пържат до кафеникаво златисто. От една такава доза се получават около двайсет фалафелчета. Поднасят се топли, със сос Тахини.

Алтернативно могат да се изпекат на фурна, както установих опитно днес (27.03.2016 г.). Тавичката се намазва с олио или зехтин, фалафелчетата се нареждат, напръскват се с мазнината и се пекат на 200° за около 35-40 минути или докато не придобият хубав златист цвят.

И малко помощ от публиката: след оформянето му, в средата на всяко фалафелче се прави вдлъбнатина с палец, за да не станат глетави накрая!

Продукти за сос Тахини:

• 1/2 ч.ч. сусамов тахан
• 2-3 скилидки чесън
• около половин ч.л. сол
• сокът на половин лимон
• около 1/3 ч.ч. топла вода
• по желание няколко стръка ситно накълцан магданоз

Приготовление:

Чесънът се пресова. В дълбока купа се смесват всички съставки без водата, като се бърка интензивно. Ако сместа ви се стори прекалено гъста, добавяте и вода. Бърка се, докато сосът побелее и се получи хомогенна смес. Сервира се с фалафелите.

Сьомга „Тропикал“

Е, или сьомга на тиган, но това заглавие й измислих

Тази рецепта се създаде спонтанно, след днешния ми набег на Рибната борса, където намерих хубава сьомга на приемлива цена. В резултат успях да сътворя рецепта, за която ме е ужасно яд, че не си намерих хубав нар. Така че без нар. Тоя път.

И така, нужните продукти:

• шест котлета от сьомга
• 1 грейпфрут
• 1 лимон
• (евентуално ако ви се намира нар)
• около 100 мл. бяло сухо вино (препоръчвам шардоне)
• зехтин (приблизително 6 с. л., но аз винаги слагам на око)
• 2-3 скилидки чесън
• сол на вкус
• прясно млян черен и бял пипер на вкус
• половин връзка магданоз

Приготовление:

В моя случай взех половин сьомга откъм горната част с тегло около половин килограм. Изчистих я и нарязах на котлетчета с дебелина да речем сантиметър и половина – два.

Настъргах кората на лимона и я смесих със сока от цитрусите. Прибавих солта, виното и смления пипер, след което оставих рибата да се маринова. Мариновайте най-малко половин час. Колкото повече я държите, толкова по-вкусна и крехка става. В подходящ тиган (в нашия случай тефлонов уок) се изсипва зехтинът. Като се сгрее, в него се пускат нарязаните на половина скилидки чесън и се вадят веднага щом станат златисти на цвят. Котлетите се нареждат в овкусения зехтин и се пържат по две минути от всяка страна, след което в тигана се изсипва сока, в който са се киснали. Задушавайте рибата в получения сос още 3-4 минути от всяка страна. Извадете я и след като я поотцедите, но не много, защото сосът е много вкусен, наредете в чиния и украсете с малко пресен магданоз. Пийте я със същото вино, с което сте я готвили и комбинирайте със салата от авокадо или зелена салата. На мен много ми хареса, дано ви хареса и на вас. 🙂

Баклава „Охлюви“

По принцип не обичам сладко (с изключение на плодове и да речем школадът на „Lindt“ с люти чушки), но за някои неща, като крем-карамелът и те тази точно баклава, винаги съм готова да направя изключение. Рецептата в дома ни датира някъде от третото десетилетие на 20-ти век и е взета от чичо Коста, приятел на семейството ни. В оригиналния си вариант е доста смущаваща. Например, нужни са ни неща като мая за 40 стотинки, а после се разточва лист колкото кърпа за ядене… Представям ви рецептата в осъвременен варинат.

Продукти:

За тестото:

• блокче прясна мая
• 1 ч. ч. прясно мляко
• приблизително около килограм брашно
• 4 с. л. разтопено краве масло
• 2 с. л. захар
• 1 яйце
• 1 белтък
• 2 ч. ч. нарязани на едро орехови ядки
• канела на вкус

За сиропа:

• 1 кг. захар
• 3 ч. ч. вода
• сокът на един лимон

Приготовление:

От посочените продукти се омесва не много твърдо тесто. Въпросът е да не лепне по ръцете, но същевременно да е меко и еластично. Разпределя се на две части. Всяка част се разделя на три питки, които се разточват с размер около двайсетина сантиметра, намазват се помежду си с масло и се залепят. След това с помощта на кафена чинийка оформяме т. нар. „маргарита“ по същия начин, по който се приготвя вита баница. Полученият лист се разточва продълговат и тънък. Тук зависи колко големи искаме да ни се получат баклавичките. Ако листът е по-малък, да речем размер А4, баклавичките ще станат по-големи, но ще бъдат и по-малко. Вкъщи сме свикнали да правим лист с размер приблизително А3.  Разточеният лист се маже с разбития белтък и се наръсва обилно с орехи и канела. Навива се на руло и се реже на „охлювчета“ с дебелина един пръст.

По същия начин се процедира и с втората част от тестото. Получените баклавички се нареждат върху тавичка, намазана с масло или покрита с хартия за печене. Внимаваме да оставяме разстояние между „охлювчетата“, защото във фурната се надуват. Оставяме да повтасат около двайсетина минути, след което се пекат на 220 градуса около 30 минути, докато не придобият хубав златист цвят.

При сиропирането на баклава се спазва следният принцип: или заливаме изстудената баклава с горещия сироп, или горещата баклава я заливаме със студен сироп. Вкъщи сме свикнали на първия вариант.

След като баклавата е добре изстинала, възвираме три чаши вода, в която изсипваме 1 кг. захар. След като захарта се разтопи напълно се прибавя изцеденият лимонов сок и с врелия сироп се залива баклавата, оставена предваритено в подходящ за целта съд. Захлупва се добре и се оставя да престои. След няколко часа баклавичките се обръщат. В 90% от случаите баклавата попива всички сироп и се налага приготвянето на втора доза, с която процедурата се повтаря. Като краен резултат имаме превъзходна домашна баклава.

Салата „Зелена енергия“

Продукти:

• Една зелена салата. По желание може да добавите и червена салата, маруля, рукола или друг листен зеленчук
• Връзка репички
• Два-три стръка пресен чесън
• Два-три стръка пресен лук
• 250 гр. пилешки дробчета
• черен пипер
• 10 маслини без костилки
• Едно твърдо сварено яйце
• 2 с.л. зехтин
• балсамов оцет
• сол на вкус

Приготовление:

Салатата се измива добре, след което се накъсва или се нарязва на едри ивици. Репичките също се почистват и ако са по-големи, се нарязват. Нарязваме също лука и чесъна.

Размразените пилешки дробчета се измиват и се нарязват на четвъртини. Задушават се в сгорещен тефлонов тиган с една супена лъжица зехтин и малко вода. Прибавят се и почистените от костилки маслини. Готовите дробчета се посоляват, наръсват се с млян черен пипер и се дърпат от котлона. Добавя им се още една лъжица зехтин и балсамов оцет на вкус. Всичко това се изсипва върху салатата, разбърква се добре, нарежда се в подходяща салатиера и се гарнира с твърдо свареното яйце.

Добър апетит 🙂

Пиле Порто ала Жоро

Feat. Moridin

Инспирирах се за този опит от едноименното „Пиле Порто“ в софийския „Дивак“, но понеже се получи малко по-различно, а същевременно прилично вкусно, рекох да споделя рецептата чрез Марфиния чудничък блог.

И тъй:

Продукти за двама:

• Две тиквички
• 1/2 кг пилешко филе (аз взимам охладено в тарелка, бързо, лесно и чисто)
• 6-7 супени лъжици мед
• Соев сос
• Розмарин
• Сушена мента (съществено е да е силничка)
• Червен пипер

Приготовление:

На първо време привеждаме пилешкото във вид, удобен за логаритмуване, т.е. нарязваме го на парчета. В подходящ съд смесваме 2-3 лъжици мед (ако е захаросан, затоплете го да се втечни), пак толкова соев сос и една лъжица олио. Поръсваме с малко мента. Разбъркваме до получаването на еднородна смес и слагаме пилето да се маринова в нея за около половин час.

Междувременно подготвяме тава и загряваме фурната на силен огън. Избелваме и нарязваме тиквичките на колелца, слагаме малко олио в тавата, нареждаме тиквичките и ги поръсваме със сол и червен пипер. Слагаме да се пекат, докато се опекат (т.е. да се зачервят отгоре и да омекнат). Тук има няколко тънкости – понеже аз съм пишман готвач, си правех тиквичките отделно от пилето, понеже не знам колко време би се пекло едното и колко време другото. На око беше горе-долу еднакво, така че е възможно да не се хабите да печете тиквичките отделно от пилето, а да ги смесите. Аз все пак ще карам по моя вариант, за който е сигурно че работи. Другата тънкост е, че в оригиналната рецепта тиквичките са просто запечени (почти суровички) и по-сухи. Аз сложих малко повечко олио, за да омекнат, но ако ги предпочитате по-сухи, ги нарежете по на тънко (за да се опекат, иначе ще са сурови) и намалете олиото в тавата (може в тефлон и без олио). Вероятно ще стане и на грил/скара/барбекю.

Когато тиквите се опекат, ги изваждаме от тавата и понеже сосът е вкусен, а и защото не искаме да мием мазни тави, тургаме вътре пилето. Ако ще правите това, не ви съветвам да използвате тефлона на предната стъпка – маринатата определено ще започне да загаря грозно заради меда и после ще се видите в чудо да я стържете от тефлона, без да го нараните. Но това го казвам от моята лаишка гледна точка, може да си има начин ;р

Та опичаме пилето докато стане твърдичко по ваш вкус. Изваждаме тавата, нареждаме вътре тиквичките, които сме извадили и евентуално задушили още (пак по ваш вкус). Приготвяме сос от 4-5 лъжици мед, две лъжици ром, по 1-2 щипки мента и розмарин на вкус. Разбъркваме хубаво. Заливаме тиквичките и пилето и връщаме тавата за още 5 минути, за да се овкуси яденето.

Вадим и сервираме. Да ви е вкусно!

п.п. В оригиналната рецепта сосът е по-малко, тиквичките са по-сухи и отгоре „шприцоваме“ с майонезен сос. Също не е лош вариант, но аз предпочетох повечко сос, защото си знаех, че ще стане разкошен с ментата.

Славянски гювеч

Гювечът е много благодатно ядене. Може да се сготви практически от всичко, а с малко повече вложено желание става нещо доста вкусно. Ето на, например прословутото „рататуи“ от едноименното филмче е ни повече, ни по-малко вид гювеч. В конкретния случай предлагам собствена интерпретация на славянския гювеч, изключително подходяща за време на пости.

Приготовление:

• 2 ч.ч ориз
• 1 стрък праз
• 400 гр. гъби
• двадесетина маслини без костилки
• половин пакет замразена царевица
• половин пакет грах
• 4 моркова
• два домата (може и от консерва)
• две сурови пиперки (може и замразени, но трябва да са нарязани)
• олио или зехтин
• сол
• черен пипер
• червен пипер
• целина

Приготовление:

Празът се нарязва на кръгчета с дебелина около сантиметър. Задушава се в две чаши вода, половин чаша олио, щипка сол и лъжичка червен пипер. След като омекне, тоест след около десетина-петнайсет минути добавяме гъбите, нарязаните на тънки кръгчета или малки кубчета моркови, царевицата, граха и маслините. Задушаваме още малко, след което прибавяме пипера и нарязаните и обелени домати. Посоляваме на вкус, прибавяме и прясно смлян черен пипер, може да сложим по желание и вегета или друга зеленчукова подправка и изсипваме ориза. Прибавяме накълцана на ситно целина и разбърваме добре, след което всичко се слага в глинен гювеч или йенска тенджера. Доливаме с гореща вода или зеленчуков бульон – на чаша ориз се слагат стандартните три чаши и половина течност. Пече се на умерена фурна (около 180 градуса) в продължение на около час и половина. По желание накрая може да се добави и магданоз.

Крайният резултат е без съмнение изключително вкусен.

Сръбска баница

Днес е Сирни заговезни, ден за прошка. От утре започва дългият седем седмици великденски пост. Та традицията гласи, че днес на трапезата трябва да има баница със сирене и бяла халва. Ето ви, прочие, една баница. Сръбска баница се казва, не знам колко е сръбска, но пък е вкусна. За съжаление не се усетих навреме и сега не разполагам с богат снимков материал към рецептата, та ще трябва да ми се доверите.

Продукти:

• 1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко 🙂