Греяна ракия

Обикновено се използва джезве, но вкъщи употребяваме малко чайниче.

Продукти:
(за двама души)

• две чашки ракия
• обелка от ябълка
• резенче дюля
• обелка от лимонова кора
• обелка от портокалова кора
• сушена кайсия
• и изобщо резенче от какъвто плод в момента имате
• чаена лъжичка мед или захар (с мед става по-вкусно)

Приготовление:

Ракията и всички останали продукти се сипват в чайничето, на което чучурът му се запушва, може с памуче. Слага се на котлона и се изчаква да заври. Дърпа се веднага от котлона, покрива се с кърпа, за да се запари две-три минути и се сипва в малки чашки. Пие се със здраво мезе.

Внимание:

Ракията се пие гореща. В никакъв случай не си позволявайте да сърбате, можете да се задавите много лошо. Отпивате по малко, за да не се изгорите! Пиете на малки, премерени глътки!!!

Реклама

Новогодишна вита баница с късмети

Традицията повелява за Нова година всяко българско семейство да върти баница, в която са сложени късмети за всеки член от семейството плюс един, който е за Свети Василий, считан според народното поверие за покровител на дома. Навремето баницата с късмети се е правила за 14 януари, Васильовден по старому, но след смяната на календара тя се прави за 1 януари, който, както знаем, е първият ден от Новата година.

Вита баница с късмети

Продукти:

• около 500 гр. брашно (обикновено отиват повече)
• две яйца
• 2 с. л. олио
• 1 ч. л. оцет
• 1 ч. л. сол
• малко вода
• около 400 гр. краве сирене, по-твърдо
• 200 гр. краве масло
• дрянови клончета

Приготовление:

В голям съд, например леген, се пресява брашното, за да се аерира. В средата му се прави кладенче, където се поставя едното яйце, предварително разбито, оцетът, солта и 2 с.л. олио. Замесва се меко тесто, като от време навреме се добавя малко хладка вода, но не повече от половин чаена чаша. След като е добре измесено, тестото се разделя на пет еднакви по размер топки.

Всяка топка се разточва на тънка кора с диаметър около двадесетина сантиметра. В средата й се слага чинийка, кората се намазва с разтопено краве масло и се нарязва на двнадесет равни части:

„Листенцата“ на „маргаритата“ се нахлупват едно върху друго:

От получената топка се разточва кора, която се намазва с краве масло, с част от второто яйце, което също е добре разбито и се наръсва с 1/5 от натрошеното сирене.

Вътре се слагат късметите, листът се навива и се слага в тавата. С клечки отбелязваме местата на дряновите клончета, за да не изядем после някое късметче 😉 . Пече се на 220 градуса около трийсет минути, след което сепокрива с фолио и се пече още десетина минути. Фолиото се маха, за да се дозапече отгоре, вади се от фурната, наръсва се с вода и се покрива с кърпа да престои и омекне.

Късмети:

Късметите са равни на броя на членовете на семейството, плюс един късмет за Свети Василий. Избират се здрави дрянови пъпки, които се наричат и се описват в листче.

След това дряновите клончета се увиват в хартия, най-добре оризова, или хартия за печене, за да не им изпадат пъпчиците. За пара е хубаво да се сложи някоя по-стара монета, но всъщност едва ли има някакво значение 🙂 Важното е да се падне, пък каква точно е била…

Весела Нова година и дано ви се паднат най-хубавите късмети, че и да се сбъднат после! 🙂

Погача за Бъдни вечер

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да няма блажни ястия, но тя да е богата. Много хора прибягват до содената питка, но и тя не минава съвсем за постна, защото в нея се слага кисело мляко. Предлагам ви една постна погача.

Бахур

Коледа по различните краища на България неотменно е свързана с кончината на не едно прасе. В нощта на Бъдни вечер из къщата се носи аромат на кървавица, а из нашия край – варненско – на бахур. Направата на домашен бахур хич не е проста работа, но пък някой може и да реши да се пробва. И така,

Бахур – стъпка по стъпка!

Салата от авокадо

Авокадото не е сред най-бурно купуваните и консумирани екзотични зеленчуци в България. Или може би трябваше да кажа плодове… Все едно. Важното е, че не спада в категорията на най-търсените може би защото крушовидният му облик навежда на мисълта за нещо сладко и сочно, а то се оказва блудкаво като сварен, безсолен картоф. И обикновено дотам стига любознателният нашенец в изследванията си, зачерквайки завинага авокадото от дневното си меню.

Истината е, че авокадото е рядко хранителен продукт, наблъскан догоре с всевъзможни полезни витамини и минерали. От него се правят голяма част от пастите на астронавтите, а при подходяща и въобще несложна кулинарна подготовка се получава удивително вкусна и питателна салата, подходяща като гарнитура към риба, пиле, или просто като салата към вездесъщата ракия.

Какво ни е небоходимо?

• 3 узрели авокадо (за четирима души). Как да разберем кога авокадото е най-добро? Лесно. Узрялото авокадо е меко, по лъскавата му зелена кора има тук-таме дребни черни точици.
• 1 праз
• сол
• зехтин
• лимонов сок (прясно изцеден). Най-удачно е лайм.

Както се сещате, нищо особено. Просто авокадото се обелва, което, напук на Звездев и Ути е наистина просто като фасул занимание. На зрялото авокадо кожата му се смъква подобно на праскова, просто е забелва в единия край и лесно с ръка „одираме“ целия… плод. Тук-таме може да си помогнем с картофобелачка. Цепва се на половина, костилката се отделя с помощта на ножче и режем останалата месеста част на кубчета. Празът се накълцва на съвсем ситно, смесва се с авокадото, подправя е със зехтин, лимонов сок и сол на вкус и е готово за консумация. И ако кажете, че не ви харесва, значи просто сте успели да се омажете в направата на нещо толкова елементарно! 😈

Никулденска пъстърва

По принцип тъй като Никулден се пада по време на пости, а е голям празник, християнската традиция разрешава на този ден да се яде риба. Никъде обаче не се казва каква да е рибата, също така не е изобщо ясно защо сума ти народ е решил, че тази риба, дето се яде в чест на покровителя на моряците, трябва да е точно шаран. Не е известно в морето да се въдят шарани най-малкото.

Морето не е роден дом и на пъстървата, но моето предложение за случая ще е точно Никулденска пъстърва.

Продукти:

• Две пъстърви

• един лайм

• един праз

• две глави лук

• десетина маслини без костилките

• двеста грама орехи

• стотина грама кедрови ядки (и да нямате, не е фатално)

• една супена лъжица сусамено семе

• стотина грама коктейлни скариди или десетина рачешки ролца

• чаша сухо бяло вино

• една кутия крема сирене

• 3 кафени чашки зехтин

• брашно около 600-700 грама

• сол

• черен пипер

• магданоз

Приготовление:

Пъстървите се почистват и се филетират. Най-добре ще е, ако успеете да отстраните костите им. Наръсват се с прясно изцеден лайм, сол и смлян черен пипер, и се оставят да попрестоят. Междувременно празът се нарязва на кръгчета, лукът се нарязва като за яхния, орехите също се нарязват или се счукват на едро, нарязват се и маслините.

В подходящ дълбок тиган лукът се задушава с две чашки зехтин. Гледайте тиганът да е достатъчно горещ, преди да сложите зехтина в него, така поетата мзнина ще бъде значително по-малко. След като лукът се карамелизира, се прибавят орехите, кедровите ядки, сусаменото семе, маслините и скаридите. Добавя се и чашата бяло вино (използвах мускат) и се бърка, докато остане съвсем на мазнина. Накрая се слагат солта,  пиперът и нарязаният магданоз, и се дърпа от котлона, за да поизстине.

Идва ред на тестото.

По принцип на Никулден единственото блажно ястие, което е разрешено за ядене, е рибата. Все пак аз реших, че добрият старец не би се разсърдил ако използвам и крема-сирене. Това обаче се оказа, че е проблем. В България май в момента свястно крема-сирене просто никой не произвежда, а и да произвежда, не е в моя периметър. Има някаква фирма „Милтекс“, чиито собственици са решили, че крема-сиренето представлява обезсолена извара, прекарала най-хубавите си години в каца преварена вода. Не се изкушавайте да купите подобно чудо, само ще си дадете парите колкото и малко да са. Най-добре дайте два-три лева и си вземете крема-сирене „Филаделфия“ или „Рама“.

От крема-сиренето, чашката зехтин, брашното, малко вода и сол замесвате безквасно тесто. В началoто се замесва трудно, защото е мазно и става на трохи, но после се събира и омеква. Разделяте го на пет равни части. От четирите разточвате колкото се може по-тънки кори. Имайте предвид, че в тях трябва да се поберат рибките.

Разстилате на масата едната кора, върху нея поставяте част от плънката, слагате едната половина от пъстървата, върху нея слагате още плънка, захлупвате с втората половина, добавяте пак плънка и най-отгоре слагате и втория лист. Омотавате рибата в тестото и я оформяте колкото се може по-артистично. Аз малко не съм на „ти“ с кетъринга, но поне се постарах… 😳 По същия начин се постъпва и с втория рибок. От останалото тесто оформяте перки, опашки и каквато там друга украса успеете да сътворите. Слагате рибките в тавичка, най-добре отдолу да е с хартия за печене, че да не залепне, намазвате с олио и печете при 220 градуса за 40 минути.

Честит празник!

Мусака с карфиол

Обичам карфиол. В туршия е незаменим. Паниран е достоен за всяка изтънчена трапеза. По подходящ начин ако се приготви, става за мезе за ракия. А ето и вариант за Мусака с карфиол:

Продукти:

• една голяма глава хубав, стегнат, бял карфиол
• 1 кг. кайма смес
• 2-3 домата (или 1 с.л. доматено пюре)
• 1 праз
• 4-5 скилидки чесън
• 2 печени пиперки
• пакет краве масло
• олио
• 2-3 с.л. царевично брашно
• кимион
• прясно смлян черен пипер
• 1-2 щипки индийско орехче
• 3 яйца
• 1/2 л. прясно мляко
• 2-3 с.л. пшеничено брашно
• щипка смлян бял пипер
• малко кашкавал

Приготовление:

Карфиолът се накъсва на розички и се бланшира няколко минути в подсолена вода с няколко зрънца черен пипер. Изважда се и се отцежда в гивгир, а междувременно се заемаме с каймата.

За целта на ситно се нарязва празът, чесънът се счуква и в подходяща съдина се задушават с малко олио докато станат стъклени. Първо се слага празът, след като омекне достатъчно се прибавя чесънът – на него му трябва много по-малко време. Прибавят се нарязаните на ситно пиперки и след като се обърнат малко в мазнината, се добавя и каймата, която почваме да я раздробяваме докато стане на трохи. Залива се с настърганите домати (внимава се да не попадне някоя люспа, не е приятно), а ако нямаме домати разтваряме в чаша хладка вода една супена лъжица доматено пюре и заливаме с него. Разбъркваме, прибавяваме и подправките – индийското орехче, черният пипер и кимионът, посоляваме на вкус и готвим докато не остане на мазнина.

Дъното на подходяща тава се намазва с краве масло и се наръсва обилно с царевично брашно. Подрежда се пласт карфиол, после се слага каймата и отгоре се разпределя останалия карфиол. Пече се при 220˜ градуса докато придобие леко златист цвят. Междувременно приготвяме бешамелова заливка:

Първо разбиваме яйцата, най-добре с миксер. В подходяща тенджерка се разтопява 1 пакетче краве масло заедно с 2 с.л. олио. Запържваме леко брашното и започваме да прибавяме лека-полека млякото, като бъркаме интензивно, за да не се получат бучки. Когато гъстотата е достатъчна дърпаме от котлона, прибавяме сол на вкус, щипка бял пипер и внимателно разбъркваме и яйцата. Заливаме мусаката със сместа, а малко преди изваждането от фурната настъгваме отгоре и кашкавал.

Вариант за хора на безвъглехидратна диета:

Очевидно в този случай не използваме никакви брашна, мляко, краве масло и кашкавал. Мусаката се нарежда в намазана с олио тавичка, а заливката се приготвя от 4-5 много добре разбити яйца. Резултатът е не по-малко вкусен!

Пача

Веднъж по друг повод бях коментирала селяндурщината у някои гражданя. Държа да отбележа, че се държа винаги настрана от военните действия между града и селото, най-вече защото битките срещу „провинцията“ се водят по правило от една определена част граждани, които са, как да се изразя по-меко, първо поколение с обувки. Тоест, става така, че когато в големия град пристигне човек от доста по-малък град или село, поведението му коренно се променя и след максимум година в гърдите му  пожарът на бунта почва да гори, при което същият става непримирим боец срещу настъплението на селото. След години децата му дори започват да пишат статии и дописки за лошите селяни, налазили столицата (или друг голям град), като съвсем неумишлено забравят да споменат ежемесечно получаваните буркани от бабата от Кюстендилско, както и свинската смърт по Коледа. По принцип съм установила следната математическа зависимост: колкото по-дълбоки селски корени има човек, толкова по-ожесточено се бори срещу селяните.

Тези хора се познават лесно. Веднъж дошли в  града,  те решават, че тази авантюра предполага съвсем нов начин на поведение и особено хранене. Спират да ядат пресен лук и чесън, щото това е просташко. Отказват шкембе-чорбата, щото е гнусно. Не консумират агнешки дреболийки и овче кисело мляко, щото внезапно се оказва, че миришели. Свинската пача е обявена своевременно за табу, щото някой да не вземе да си каже, че са от село. И така нататък. А всъщност свинската пача е нещо вкусно. И така, ако някой е преодолял селското в себе си, да не чете и да не записва. А за тези, които обичат пача, шкембе-чорбица и прочие благини, ето как става:

Продукти:

• 4 свински крачета
• 2 уши
• няколко зрънца черен пипер
• 1 глава чесън
• сол
• ако ще я желирате – туршия (надолу ще обясня)

Приготовление:

Пачата може да се яде гореща, във вид на чорба, тоест, подправена с чесън и оцет. Може обаче да се желира и да се реже на порции. Ето как се прави:

Крачетата и ушите се измиват и изчистват много добре, ако има останала четина, се премахва. Сваряват се в тенджерата под налягане заедно с черния пипер и сол на вкус. Най-добре е да се варят около час и половина, целта е буквално да се разкапят. Оставя се да поизстине, след което се обира отцепената отгоре мазнина.

Месото се обезкостява и се накъсва на ситно, ушите се нарязват на много малки парченца, след което се връща в бульона. Слага се да заври, дърпа се от огъня и в него се разбърква една глава много ситно счукан чесън. Оставя се да изстине. Междувременно на дъното на подходящ съд се нарежда в красиви форми нарязана на ситно туршия. Вкъщи използваме тази. Отгоре се нарежда плътно пласт месо, залива се с чорбата леко и бавно, за да не се размести наредената мозайка и се слага в хладилника, за да се желира. Преди сервирането се топва за миг в купа с гореща вода и веднага се обръща върху подходящ поднос. Реже се на парчета и се яде с голямо удоволствие.

Ако ще ядете пачата във вид на чорба, не я желирате и не редите туршии из тенджерите, а ги консумирате отделно с ракия. Може вместо с крачета пачата да се направи и със свинска глава. Може с глава и с крачета. А бе, важен е крайният резултат. Да ви е вкусно 😛

Имуностимулант от природата

Сезонът е такъв, че ме подсети за тази простичка, бабина рецепта:

 Продукти:

• 1 кг. лимони
• 5-6 смокини
• 1 буркан хубав пчелен мед

Приготовление:

Лимоните се настъргват на едрото на рендето както са с корите, смокините се смилат, всичко се разбърква с меда и се прибира в хладилника.  По 3-4 пъти на ден се вземат по 1-2 супени лъжици, по възможност на гладно. Ако щете вярвайте, но засилва имунитета.

Chiles en Nogada

или „Пълнени чушки с орехов сос“

Когато преди няколко години изгледах „Като гореща вода за шоколад“ по романа на Лаура Ескивел, много се впечатлих. После прочетох книгата и се изненадах колко добре всъщност е бил направен филмът. Въпреки всичко обаче не беше успял да покрие цялата дълбочина и магия на първоизточника си.

Та думата ми е, че се впечатлих от една от рецептите на Тита – пълнените чушки с орехов сос. Твърдо бях решила някой ден да се справя с това ястие, но все не ми се удаваше сгоден случай – или не ми се намираше хубава зелена капия, или нямах нар, или нещо друго липсваше… Но миналата седмица си казах „стига“ и се заех чинно със задачата. В края на краищата човек не всеки ден има рожден ден, нали? 🙂

Като начало трябваше да издиря рецептата. Оказа се, че това традиционно мексиканско ястие се приготвя през септември месец по празниците за Независимостта и включва ужасно много съставки. В книгата авторката е описала рецептата твърде семпло:

Пиле „Sette Formaggi“ на фурна

За неделния ден предлагам нещо по-изискано. Това е печено пиле със сос на основата на фондю, ястие, което не е за всеки ден. Идеално би било да имаме под ръка комплект за фондю, в който да приготвим соса, но ако не се намира, може да се използва тефлонова или чугунена тенджерка.

Продукти:

• 100 гр. синьо сирене

• 100 гр. обикновено, бяло, саламурено сирене

• 100 гр. сирене тип „Дунавия“

• 100 гр. пушено сирене

• 3-4 триъгълничета натурално топено сирене

• 100 гр. кашкавал

• 100 гр. Ементал или Гауда

• 1-2 сушени манатарки или други ароматични гъби

• 200 мл. течна сметана или 200 мл. заквасена сметана, която обаче трябва да се разбие

• 250 гр. краве масло

• 4-5 скилидки чесън

• млян бял пипер на вкус

• 1 чаша сухо бяло вино

• сол

• едно пиле

Приготовление:

Пилето се измива, нарязва се на порционни парчета, посолява се и се оставя настрани. В подходящ съд, например тефлонова тенджера, се поставя половината масло, като се бърка непрекъснато, за да не загори. Щом се сгорещи достатъчно, се добавя ситно счуканият или пресован чесън. Котлонът не е твърде силен, защото кравето масло и чесънът загарят твърде лесно. Когато чесънът се позадуши (много се внимава да не покафенее) при непрекъснато бъркане се добавя сметаната. При липса на течна сметана може да се използва и заквасена, но да е добре разбита. Добавят се едно по едно настърганите или натрошени (в зависимост от вида си) сирена. Бъркането е интензивно, целта е сосът да не загори и да стане гладък и еднороден на вид. Добавят се предварително накиснатите в гореща подсолена вода нарязани сушени гъби. Ако няма манатарки може да се използват шийтаке, които също имат много приятен аромат. В краен случай могат да се заместят с култивирана печурка, но в никакъв случай не с консервирани гъби. Ако разполагаме само с гъби от буркан, по-добре изобщо да не ги слагаме. Накрая се добавя и чашата сухо бяло вино, а след това – смленият пипер.

Така полученият сос се дърпа от котлона. В намазан с останалото краве масло глинен гювеч или йенска тенджера се нарежда пилето и се залива със соса. Пече се на 220° в продължение на час. Накрая капакът се маха и се оставя леко да се запече отгоре. Сервира се със същото вино, с което е било приготвено пилето. 🙂