Добре е да имаш късмета да си член на МАССОЛИТ. Ако който трябва е харесал халтурата ти, може и да успееш да се сдобиеш с лелеяната луксозна карта, с която можеш да се уредиш да отидеш на почивка, но най-хубавото на картата е, че ще можеш да се храниш в Грибоедовата къща. Тя не е точно къщата на Грибоедов, на леля му е била някога, но това няма кой знае какво значение за същността на конкретното повествование.
В задушната московска лятна вечер тук човек би могъл (стига да има карта, с която да удостовери, че е член на МАССОЛИТ, разбира се) да пие изстудено бяло вино, да яде черен хайвер, да се наслаждава на бяла риба натюр и да отмаря под звуците на отбран оркестър, всичкото това за някакви безумно смехотворни цени. Смехотворно ниски по-точно. Да де, би могъл, ако прекрасното заведение не се беше оказало за зла участ част от дестинацията на демона Азазело и котарака Бегемот.
Не ме разбирайте погрешно, аз адмирирам тяхната постъпка. Даже смятам, че не трябваше да спират само до унищожаването на валутния магазин и ресторанта. Ако бяха продължили праведното си дело на повсеместно унищожаване на гнездата, в които се въдят идиоти, днес светът (вероятно) щеше да бъде едно по-симпатично място. Слава Богу обаче, че ръкописите не горят, та и някой по-отбрани рецепти успяха да се съхранят за поколенията… 
Къщата на Грибоедов 
Умирам за Майстора… и вкусна храна.
😉
Браво!!! Комплименти, по-остроумен и по-вккусен сайт не бях виждала, моите почитания към авторите и готвачите 🙂
Попаднах тук случайно с линк към рецептата за козунак. Набързо прочетох това онова 🙂 Много чувство за хумор ,създаде ми страхотно настроение .
Светли Великденски празници Ви желая!
П.С. Прочие 🙂 ще ползвам рецептата за козунак пък дано най-сетне получа така въжделенните конци …
Приказно е да попадна в ресторанта от любимата си книга!