Постен хляб (750 гр) със сушени домати

Продукти:

250 мл вода

1 с. л. кафява захар

1 ч. л. сол

1 ч. л. шарена сол

1/2 ч. л. розмарин

1/4 кубче жива мая

5 с. л. зехтин

петнайсетина маслини без костилки

4-5 сушени на слънце домати в зехтин (купих ги от Пикадили, но сигурно има и по други места)

2 с. л. тиквено семе

2 с. л. слънчогледово семе

1 с. л. маково семе

500 гр. брашно

Приготовление:

Водата леко се притопля. В нея се разбъркват подправките заедно с една лъжичка брашно и със зехтина и хубаво се разтваря маята. След като започне да шупва, се изсипва в машината, отгоре се прибавя предварително пресятото брашно и се включва на програма за основен хляб, средно препечен.

Междувременно маслините и доматите се нарязват на ситно и се овалват хубаво в брашно. Добавят се и ядките. При звуковия сигнал всичко това се изсипва в машината. Накрая вадим, изчакваме хляба да иде до нивата и да се върне, и го мятаме.

Реклама

Многозърнест хляб с маслини в хлебопекарна NEO BM-201

Продукти за 750 гр. франзела:

• 500 гр. бяло пшенично брашно тип 500
• 280 мл. вода
• 1 ч. л. кафява захар на кристали
• 1 ч. л. сол
• 1/4 кубче жива мая
• двайсетина маслини без костилки
• 2 с. л. сурово тиквено семе
• 2 с. л. сурово слънчогледово семе
• 3 с. л. зехтин

Може, разбира се, и други видове семена да се сложат – примерно супена лъжица сусам, лен или каквото и да е друго, но не бива да са повече от 4 супените лъжици.

Ръжен хляб

Изпробвано.

Продукти:

250 гр. ръжено пълнозърнесто брашно (в моя случай производител ЕТ ТИТ – Теньо Тенев от Камено, Бургаско)

250 гр. пшенично брашно тип 500

250 мл айран, приготвен от 100 мл. кисело мляко и 150 мл вода

1 яйце

1 с.л. кафява захар

1 пълна ч. л. сол

1/4 кубче жива мая

3 с. л. зехтин

Приготовление:

Айранът се загрява колкото лекинко да напарва на пръста. Примерно 37 градуса. Яйцето се разбива добре със захарта, докато побелее. Добавя се към айрана. Добавя се солта, а после и маята, която много хубаво се разтваря в сместа. Прибавяме и зехтина.

Пресяваме и размесваме добре двата вида брашно. Слагаме в машина първо течността, а после брашното и нагласяме на програма „пълнозърнест хляб“, 750 гр., средно препечен.

Не става толкова бухнал хляб като белия, но най-сетне уподобих вкуса на оня любим мой ръжен хляб от детството, от който дядо винаги ми отчупваше топлото крайче, когато го донесеше от фурната.

Основен хляб за хлебопекарна NEO BM201

Продукти (за 750 гр. хляб):

250 мл. айран

1 яйце

1 ч. л. сол

1 ч. л. кафява захар

2 с. л. олио

1/4 кубче мая

500 гр. брашно (София Мел)

Приготовление:

Течните съставки се разбиват много добре и се сгряват на котлона при непрекъснато бъркане, колкото да топли на пръста на ръката. Маята се разтваря. Сместа се изсипва в машината, добавя се брашното (трябва да е пресято), наглася се на програма 1 (основен хляб), наглася се размерът да е 750 гр., а коричката – средно изпечена. И след два часа и петдесет минути имаме великолепен хляб! 🙂

Сръбска баница

Днес е Сирни заговезни, ден за прошка. От утре започва дългият седем седмици великденски пост. Та традицията гласи, че днес на трапезата трябва да има баница със сирене и бяла халва. Ето ви, прочие, една баница. Сръбска баница се казва, не знам колко е сръбска, но пък е вкусна. За съжаление не се усетих навреме и сега не разполагам с богат снимков материал към рецептата, та ще трябва да ми се доверите.

Продукти:

• 1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко 🙂

Новогодишна вита баница с късмети

Традицията повелява за Нова година всяко българско семейство да върти баница, в която са сложени късмети за всеки член от семейството плюс един, който е за Свети Василий, считан според народното поверие за покровител на дома. Навремето баницата с късмети се е правила за 14 януари, Васильовден по старому, но след смяната на календара тя се прави за 1 януари, който, както знаем, е първият ден от Новата година.

Вита баница с късмети

Продукти:

• около 500 гр. брашно (обикновено отиват повече)
• две яйца
• 2 с. л. олио
• 1 ч. л. оцет
• 1 ч. л. сол
• малко вода
• около 400 гр. краве сирене, по-твърдо
• 200 гр. краве масло
• дрянови клончета

Приготовление:

В голям съд, например леген, се пресява брашното, за да се аерира. В средата му се прави кладенче, където се поставя едното яйце, предварително разбито, оцетът, солта и 2 с.л. олио. Замесва се меко тесто, като от време навреме се добавя малко хладка вода, но не повече от половин чаена чаша. След като е добре измесено, тестото се разделя на пет еднакви по размер топки.

Всяка топка се разточва на тънка кора с диаметър около двадесетина сантиметра. В средата й се слага чинийка, кората се намазва с разтопено краве масло и се нарязва на двнадесет равни части:

„Листенцата“ на „маргаритата“ се нахлупват едно върху друго:

От получената топка се разточва кора, която се намазва с краве масло, с част от второто яйце, което също е добре разбито и се наръсва с 1/5 от натрошеното сирене.

Вътре се слагат късметите, листът се навива и се слага в тавата. С клечки отбелязваме местата на дряновите клончета, за да не изядем после някое късметче 😉 . Пече се на 220 градуса около трийсет минути, след което сепокрива с фолио и се пече още десетина минути. Фолиото се маха, за да се дозапече отгоре, вади се от фурната, наръсва се с вода и се покрива с кърпа да престои и омекне.

Късмети:

Късметите са равни на броя на членовете на семейството, плюс един късмет за Свети Василий. Избират се здрави дрянови пъпки, които се наричат и се описват в листче.

След това дряновите клончета се увиват в хартия, най-добре оризова, или хартия за печене, за да не им изпадат пъпчиците. За пара е хубаво да се сложи някоя по-стара монета, но всъщност едва ли има някакво значение 🙂 Важното е да се падне, пък каква точно е била…

Весела Нова година и дано ви се паднат най-хубавите късмети, че и да се сбъднат после! 🙂

Погача за Бъдни вечер

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да няма блажни ястия, но тя да е богата. Много хора прибягват до содената питка, но и тя не минава съвсем за постна, защото в нея се слага кисело мляко. Предлагам ви една постна погача.

Баница „Руми“

тоест с готови листи, по рецепта на леля ми Румяна

Скучно звучи „Баница I-ви вид“ (казвам това, понеже смятам да дам рецепти и за други баници) и въпреки, че мойта леля рядко прави баници, тази рецепта ми е от нея. Пък и лесно се приготвя!

Продукти:

• 4 яйца

• 100 гр. олио

• 300 гр. сирене

• 1 3/4 ч. ч. газирана вода (ама и мярка, признавам 🙂 )

• готови листи (Белла са добри, ако се чудите какви да си вземете)

Приготовление:

Яйцата и олиото се разбиват много хубаво с помощта на миксер, след което към тях се прибавя натрошеното сирене заедно с газираната вода и сместа се обърква хубаво.

В намазана с масло тавичка се поставят листите, колкото се може по-набрани. През два-три листа се поставя обилно от заливката, като предвиждаме да остане и за най-отгоре, защото накрая баницата се нарязва и се залива с каквото е останало от сместа.

Пече около 40 минути на 220 градуса, като се внимава, защото на около двадесетата минута се налага да се сложи фолио, за да не загори отгоре. След изпичането вратата на фурната се отваря постепенно, за да не спадне трудът ни. Изважда се, наръсва се с вода, покрива се с кърпа и се изчаква десетина минути, за да обиколи нивата. Много хубаво върви със студен айрян! 🙂

Козунак

Има една митология, свързана с месенето на козунаци, която твърди, че това е особено трудоемка и непосилно тежка задача. Е, не е вярно. Било е вярно преди петдесет-шейсет години, когато нашите баби са се борили с десетина-двайсе кила брашно, та си представете колко огромно като обем количество тесто се получава в такъв случай. Съвременната българска домакиня обаче, стига да успее да намери малко време, разбира се, като нищо може да се справи с тесто от един килограм брашно и по този начин домът да се сдобие с поне три великолепни домашни козунака.

Какво, прочие, ни трябва, за да се сдобием със свой собствен козунак:

Продукти:

• 1 кг. хубаво бяло брашно (обикновено отиват стотина или двеста грама отгоре, но зависи от брашното, големината на яйцата и пр.)
• 6 яйца
• 1/4 кг. краве масло + слънчогледово олио (олиото да е около 50 мл от сместа)
• 1/4 кг. захар
• едно блокче мая от 40 гр
• 250 мл. прясно мляко
• настърганата кора на един лимон или лимонова есенция
• 1 с.л. ром
• бадеми за украса
• 1. к.ч. стафиди
• щипка сол
• 1 белтък

Списъкът очевидно е дълъг, но не се притеснявайте, изглежда по-страшно, отколкото е в действителност.

Приготовление:

Брашното се пресява в дълбока съдина, например легенче или по-голяма тенджера. Стафидите се накисват в ром. Отделят се окило 100 мл от млякото, в останалото се разтваря много добре захарта, от която сме отделили една супена лъжица настрани. Яйцата се разбиват, но без да стават на пяна, а да речем като за омлет, и към тях се прибавят лимоновата кора (или есенцията) и стафидите с рома. Останалото мляко се затопля до малко повече от телесна температура – трябва съвсем леко да напарва на пръста. В него се натрошава маята, една супена лъжица захар и една супена лъжица от брашното, и се дръпва настрани, докато шупне.

В легена (тоест в дълбокия съд, заместващ нощвите на нашите баби) пресятото брашно се оформя като кладенче, добавя се щипка сол, а после се изсипват яйчената смес и млякото с маята. Започва се замесване на тестото. Всъщност, това е най-трудната част от начинанието, ако трябва да сме честни. Не мога точно да обясня как да се справите с това, но ще опитам: „пощипвате“ границите между яйцата и брашното, размесвате добре, докато не се получи хомогенна смес. В началото ще се получат бучки, не се плашете, нормално е. Просто размесвайте усърдно и в края на краищата ще имате нормално, свястно тесто. Сега, в зависимост от брашното, което използвате, както и от големината на яйцата, е възможно да не ви достигне брашно, или пък да ви остане. Тестото трябва да е меко, лесно за размесване, но да не залепва здраво за пръстите. Ако не ви достига брашно, просто ще добавите колкото трябва. Ако ви остане – няма проблем. Веднъж замесено, тестото се оставя да почине за десетина минути, след което се вади от съда и се слага на набрашнената маса. Следва втора част от действието – вкарването на маслото в него.

За тази цел кравето масло се разтапя предварително, като се внимава много да не започне да се пържи. Смесва се с олиото. Всъщност, лесно се разтапя в микровълнова, но и да нямате микровълнова – става перфектно и на котлон. Тестото се разстила с ръце на масата и се намазва с разтопено масло. Захлупва се като плик, след което пак се разстила на масата. Пак се намазва с маслото и пак се захлупва и това се повтаря, докато не свърши всичкото масло. Ако тестото започне да залепва за масата, тя се наръсва с брашно. Целта на това упражнение е да се получат много пластове в тестото, така че да се сдобием с класическия козунак – на конци. Измесеното тесто се слага в по-голяма съдина и се оставя на топло, за да втаса. Когато е уголемило двойно обема си, се пристъпва към оформяне на козунаците. Там вече всичко зависи от въображението ви: дали ще си ги направите на плитка, дали на руло – въпрос на вкус. Ако ще правите руло с мармалад, е добре върху разстлания мармалад да се наръсят смлени орехи, за да не се разтече из формата за печене. Самата форма се намазва с масълце, наръсва се с брашно и в нея се поставят оформените козунаци. Отгоре се украсяват с бадеми, лешници или каквото предпочитате, намазват се само с разбит белтък (така не загарят), при желание се наръсват със захар, изчаква се да се надигнат и се вкарват във фурната.

За да не загори захарта за ръсене, наквасете ръцете си и я претрийте през пръстите си. После я наръсете върху козунаците. В началото се слагат в добре загрята фурна на 200 градуса, но след десет минути намалявате на 180 и печете още половин час. Поглеждате периодично и ако видите, че отгоре започват да се препичат, слагате алуминиево фолио, за да не изгорят.

Ако се престрашите и опитате да произведете домашен козунак, Великден ще ви се стори наистина незабравим празник 🙂