Баклава „Охлюви“

По принцип не обичам сладко (с изключение на плодове и да речем школадът на „Lindt“ с люти чушки), но за някои неща, като крем-карамелът и те тази точно баклава, винаги съм готова да направя изключение. Рецептата в дома ни датира някъде от третото десетилетие на 20-ти век и е взета от чичо Коста, приятел на семейството ни. В оригиналния си вариант е доста смущаваща. Например, нужни са ни неща като мая за 40 стотинки, а после се разточва лист колкото кърпа за ядене… Представям ви рецептата в осъвременен варинат.

baklava

Продукти:

За тестото:

  • блокче прясна мая
  • 1 ч. ч. прясно мляко
  • приблизително около килограм брашно
  • 4 с. л. разтопено краве масло
  • 2 с. л. захар
  • 1 яйце
  • 1 белтък
  • 2 ч. ч. нарязани на едро орехови ядки
  • канела на вкус

За сиропа:

  • 1 кг. захар
  • 3 ч. ч. вода
  • сокът на един лимон

Приготовление:

От посочените продукти се омесва не много твърдо тесто. Въпросът е да не лепне по ръцете, но същевременно да е меко и еластично. Разпределя се на две части. Всяка част се разделя на три питки, които се разточват с размер около двайсетина сантиметра, намазват се помежду си с масло и се залепят. След това с помощта на кафена чинийка оформяме т. нар. „маргарита“ по същия начин, по който се приготвя вита баница. Полученият лист се разточва продълговат и тънък. Тук зависи колко големи искаме да ни се получат баклавичките. Ако листът е по-малък, да речем размер А4, баклавичките ще станат по-големи, но ще бъдат и по-малко. Вкъщи сме свикнали да правим лист с размер приблизително А3.  Разточеният лист се маже с разбития белтък и се наръсва обилно с орехи и канела. Навива се на руло и се реже на „охлювчета“ с дебелина един пръст.

По същия начин се процедира и с втората част от тестото. Получените баклавички се нареждат върху тавичка, намазана с масло или покрита с хартия за печене. Внимаваме да оставяме разстояние между „охлювчетата“, защото във фурната се надуват. Оставяме да повтасат около двайсетина минути, след което се пекат на 220 градуса около 30 минути, докато не придобият хубав златист цвят.

При сиропирането на баклава се спазва следният принцип: или заливаме изстудената баклава с горещия сироп, или горещата баклава я заливаме със студен сироп. Вкъщи сме свикнали на първия вариант.

След като баклавата е добре изстинала, възвираме три чаши вода, в която изсипваме 1 кг. захар. След като захарта се разтопи напълно се прибавя изцеденият лимонов сок и с врелия сироп се залива баклавата, оставена предваритено в подходящ за целта съд. Захлупва се добре и се оставя да престои. След няколко часа баклавичките се обръщат. В 90% от случаите баклавата попива всички сироп и се налага приготвянето на втора доза, с която процедурата се повтаря. Като краен резултат имаме превъзходна домашна баклава.

Advertisements

Торта „Крем-карамел“

Предлагам ви нещо наистина оригинално и вкусно. Не е торта в класическия смисъл на думата, но това едва ли представлява някакъв проблем 🙂 За целта ни трябва крем-карамел, само че приготвен с точно половината като количество от продуктите в рецептата. Другото, което ни е необходимо, е едно реване.

Продукти за реването:

  • 2 яйца (ако са много малки използваме 3 яйца)

  • 1/2 ч.ч. захар

  • 3/4 ч.ч. брашно

  • 1 бакпулвер

  • 1 прах ванилия

Приготовление:

Яйцата се разбиват много хубаво със захарта, след което се добавят брашното, бакпулвера и ванилията и сместа се доразбива с миксера.

Приготовление на тортата:

Използваме голяма купа, която да може да побере и двете смеси – за карамела и за реването. В началото приготвяме крем-карамела както е според рецептата, но редуцираме количеството на продуктите наполовина. В купата се разтапя захарта, сместа за крем-карамела се изсипва и се пече на водна баня при температура 220 градуса за около 15 минути, докато отгоре хване лека коричка.

След това вътре се изспива и сместа за реването. Купата, в която приготвяме сладкиша, наистина трябва да е достатъчно голяма, реването има навика да бухва! Около 30 минути обикновено са достатъчни, за всеки случай бодваме с клечка за зъби, за да се уверим, че реването е изпечено. Може да се наложи купата да се покрие с домакинско фолио, за да не ни загори произведението. 🙂

Когато всичко е готово, се изважда от фурната и се оставя да изстине, най-добре е да се сложи в хладно помещение за една вечер, за да стегне добре. След това сладкишът се обръща в подходяща табла, изчаква се малко (около час) реването да попие от карамеления сироп, реже се на тортени парчета и се яде с огромно удоволствие! 🙂

Крем-карамел

Продукти:

  • 6 яйца

  • 1 л. прясно мляко

  • 11 с. л. захар

  • 2 праха ванилия

Приготовление:

Най-хубаво крем-карамелът става на водна баня. За целта са ни нужни две купи: по-голяма и по-малка, която обаче да може да побере млякото и яйцата.

Млякото, яйцата, седем лъжици захар и ванилията се разбиват много добре с миксер. В купата, в която ще печем сместа, се карамелизира останалата захар, с която се обтича съдът отвътре. Веднага след това купата отвън се слага под струя студена вода, така че карамелът да се напука, след което вътре се изсипва млечно-яйчената смес. Съдината се поставя в по-голямата купа, пълна с вода, и се пече на около 220 градуса за около 40 минути. Ако има опасност да изгори, покриваме с фолио.

Крем-карамелът се изчаква да се охлади добре, за да се стегне, след което, най-добре чак на другия ден, се обръща върху подходяща табла. Държи се на хладно и се реже  на тортени парчета. Много добре понася да се поднесе и с топка сладолед. 🙂

P.S.
Важно!!! Прочети, преди да пристъпиш към действие!!!

Уважаеми домакини, спазвайте следните правила за безопасност в кухнята:
1. Никога не заливайте сгорещен съд от огнеупорно стъкло с ледена вода. Той задължително ще се пръсне и ще стане на сол. За крем-карамел по горната рецепта използвайте метални съдини.
2. Никога не бъркайте с пръсти в кухненския робот или не се опитвайте да изчистите перките на пасатора, ако уредът не е изключен от мрежата.
3. Не използвайте микровълновата фурна за непривични дейности, тоест не сушете децата си и домашните си животни в нея.
4. Не бъркайте с пръст в контакта.

И така нататък. 😆

Ябълковата пита с грис на леля Мици:)

Днес опитно установих, че понеделникът става един относително поносим ден, ако човек закуси с чаша хубаво турско кафе, съпроводено с голямо парче ябълкова пита с грис. За произхода на въпросната вкуснотия знам следното: навлиза в България от Чехия посредством леля Мици (която е пловдивската леля на бащата на Иван 😉 ). За вкусовите качества на питата пък гарантирам допълнително. Много е правилна тази пита!


Необходими продукти:

  • 8-9 средно големи обелени ябълки
  • 1 чаена чаша грис
  • 1 чаена чаша брашно
  • 1 чаена чаша захар
  • орехи
  • краве масло
  • канела
  • бакпулвер или друг набухвател
  • Начин на приготвяне:
    Грисът, брашното, захарта, канелата и бакпулверът се смесват добре. След това в по-дълбок съд, за предпочитане кръгъл (тоест в дъно от електрическа тенджера, в каквото я пекахме вкъщи :)), от ябълките (настъргани на най-едрото ренде) и сместа се правят пет пласта, като се разпределят по следния начин – най-отдолу пласт настъргани ябълки, после пласт смес, пак пласт настъргани ябълки, пак пласт смес и накрая отново пласт настъргани ябълки. Върху последния пласт ябълки се поставят няколко парченца краве масло. Орехите, счукани на едро, се слагат при ябълките:)


    Пече се в нормално гореща фурна (220 градуса), докато ябълките отгоре леко се зачервят и питата се опече добре, но преди повърхността да започне да изгаря или да се пърли.

    Забележка: Канелата може по избор да не се слага още отначало в сухата смес, а да се поръсва върху всеки пласт ябълки, докато се полага самият пласт, или да се смеси с предварително настърганите ябълки.

    Препоръка: Съдът трябва по големина да е такъв, че пластовете да са достатъчно дебели за количеството продукти и питата да остане влажна във вътрешността си след опичането, но не прекалено дебели, за да не се препече отгоре, а отвътре да остане сурова, нито много тънки, за да не се сплъсти и спече целият сладкиш. (Тоест, пак да повторя, идеалният съд за печене си е точно дъното на електрическата тенджера)

    Козунак

    Има една митология, свързана с месенето на козунаци, която твърди, че това е особено трудоемка и непосилно тежка задача. Е, не е вярно. Било е вярно преди петдесет-шейсет години, когато нашите баби са се борили с десетина-двайсе кила брашно, та си представете колко огромно като обем количество тесто се получава в такъв случай. Съвременната българска домакиня обаче, стига да успее да намери малко време, разбира се, като нищо може да се справи с тесто от един килограм брашно и по този начин домът да се сдобие с поне три великолепни домашни козунака.

    Какво, прочие, ни трябва, за да се сдобием със свой собствен козунак:

    Продукти:

    • 1 кг. хубаво бяло брашно (обикновено отиват стотина или двеста грама отгоре, но зависи от брашното, големината на яйцата и пр.)
    • 6 яйца
    • 1/4 кг. краве масло + слънчогледово олио (олиото да е около 50 мл от сместа)
    • 1/4 кг. захар
    • едно блокче мая от 40 гр
    • 250 мл. прясно мляко
    • настърганата кора на един лимон или лимонова есенция
    • 1 с.л. ром
    • бадеми за украса
    • 1. к.ч. стафиди
    • щипка сол
    • 1 белтък

    Списъкът очевидно е дълъг, но не се притеснявайте, изглежда по-страшно, отколкото е в действителност.

    Приготовление:

    Брашното се пресява в дълбока съдина, например легенче или по-голяма тенджера. Стафидите се накисват в ром. Отделно с миксер изключително добре се разбиват яйцата със захарта, към тях се прибавят лимоновата кора (или есенцията) и стафидите с рома. Млякото се затопля до малко повече от телесна температура – трябва съвсем леко да напарва на пръста. В него се натрошава маята, една супена лъжица захар и една супена лъжица от брашното и се дръпва настрани, докато шупне.

    В легена (тоест в дълбокия съд, заместващ нощвите на нашите баби) пресятото брашно се оформя като кладенче, добавя се щипка сол, а после се изсипват яйчената смес и млякото с маята. Започва се замесване на тестото. Всъщност, това е най-трудната част от начинанието, ако трябва да сме честни. Не мога точно да обясня как да се справите с това, но ще опитам: „пощипвате“ границите между яйцата и брашното, размесвате добре, докато не се получи хомогенна смес. В началото ще се получат бучки, не се плашете, нормално е. Просто размесвайте усърдно и в края на краищата ще имате нормално, свястно тесто. Сега, в зависимост от брашното, което използвате, както и от големината на яйцата, е възможно да не ви достигне брашно, или пък да ви остане. Тестото трябва да е меко, лесно за размесване, но да не залепва здраво за пръстите. Ако не ви достига брашно, просто ще добавите колкото трябва. Ако ви остане – няма проблем. Веднъж замесено, тестото се оставя да почине за десетина минути, след което се вади от съда и се слага на набрашнената маса. Следва втора част от действието – вкарването на маслото в него.

    За тази цел кравето масло се разтапя предварително, като се внимава много да не започне да се пържи. Смесва се с олиото. Всъщност, лесно се разтапя в микровълнова, но и да нямате микровълнова – става перфектно и на котлон. Тестото се разстила с ръце на масата и се намазва с разтопено масло. Захлупва се като плик, след което пак се разстила на масата. Пак се намазва с маслото и пак се захлупва и това се повтаря, докато не свърши всичкото масло. Ако тестото започне да залепва за масата, тя се наръсва с брашно. Целта на това упражнение е да се получат много пластове в тестото, така че да се сдобием с класическия козунак – на конци. Измесеното тесто се слага в по-голяма съдина и се оставя на топло, за да втаса. Когато е уголемило двойно обема си, се пристъпва към оформяне на козунаците. Там вече всичко зависи от въображението ви: дали ще си ги направите на плитка, дали на руло – въпрос на вкус. Ако ще правите руло с мармалад, е добре върху разстлания мармалад да се наръсят смлени орехи, за да не се разтече из формата за печене. Самата форма се намазва с масълце, наръсва се с брашно и в нея се поставят оформените козунаци. Отгоре се украсяват с бадеми, лешници или каквото предпочитате, намазват се само с разбит белтък (така не загарят), при желание се наръсват със захар, изчаква се да се надигнат и се вкарват във фурната.

    За да не загори захарта за ръсене, наквасете ръцете си и я претрийте през пръстите си. После я наръсете върху козунаците. В началото се слагат в добре загрята фурна на 200 градуса, но след десет минути намалявате на 180 и печете още половин час. Поглеждате периодично и ако видите, че отгоре започват да се препичат, слагате алуминиево фолио, за да не изгорят.

    Ако се престрашите и опитате да произведете домашен козунак, Великден ще ви се стори наистина незабравим празник 🙂

    Торта „Рококо“

    Продукти:

    За блата:

    • 7 цели яйца

    • 1 1/2 ч.ч. захар

    • 3 с. л. галета

    • 3 с. л. хубаво какао

    • 3 с. л. брашно

    • 1 с. л. ром или няколко капки есенция

    За крема:

    • 1 ч. ч. прясно мляко

    • 2 ч. ч. едро счукани орехи

    • 250 гр. краве масло

    • 1 1/4 пудра захар

    • 2 с. л. ром (или пак няколко капки есенция)

    Приготовление:

    С миксер яйцата се разбиват много хубаво заедно със захарта, след което към тях се прибавят смесените какао, галета и ванилия. Разбиването продължава, докато сместа не заприлича на бухнал течен шоколад. След това блатът се изпича на около 200 гр. за около 30 минути, но е добре да се пробва с клечица дали е готов, преди да го извадим. Ако е необходимо се покрива с фолио и се пече до достигане на кулинарна готовност, както вика Звездев 🙂 Може да се изпече нацяло и после да се раздели на две части, а може и сместа да се раздели на две равни части и да се изпече на два пъти, кой както предпочита. Вкъщи сме следовници на втория вариант 😉

    Кремът се приготвя по следния начин: във врящото мляко се слагат да кипнат орехите и след като изстинат, се смесват с кравето масло, разбито с пудрата захар. Прибавя се предпочитаната от нас есенция и кремът е готов. Тортата се намазва и се украсява според конкретното желание и предпочитания!