Постен хляб (750 гр) със сушени домати

Продукти:

250 мл вода

1 с. л. кафява захар

1 ч. л. сол

1 ч. л. шарена сол

1/2 ч. л. розмарин

1/4 кубче жива мая

5 с. л. зехтин

петнайсетина маслини без костилки

4-5 сушени на слънце домати в зехтин (купих ги от Пикадили, но сигурно има и по други места)

2 с. л. тиквено семе

2 с. л. слънчогледово семе

1 с. л. маково семе

500 гр. брашно

Приготовление:

Водата леко се притопля. В нея се разбъркват подправките заедно с една лъжичка брашно и със зехтина и хубаво се разтваря маята. След като започне да шупва, се изсипва в машината, отгоре се прибавя предварително пресятото брашно и се включва на програма за основен хляб, средно препечен.

Междувременно маслините и доматите се нарязват на ситно и се овалват хубаво в брашно. Добавят се и ядките. При звуковия сигнал всичко това се изсипва в машината. Накрая вадим, изчакваме хляба да иде до нивата и да се върне, и го мятаме.

Advertisements

Фалафел

Реших, че не съм яла такова и е крайно време да пробвам. Обаче като тръгнах да търся рецепта, се сблъсках със затруднение. Ами то рецепти толкова, че китайци да замеряш с тях направо! И при това са с най-различни вариации, а някои от тях, тоест тези, в които се наблюдаваше и наличие на бакла, директно бидоха низвергнати. Баклата е едно от малкото неща, които просто не ям, понеже.

И все пак, разхождайки се из множество сайтове, в т.ч. доста чуждестранни, ето каква рецепта успях да си харесам и да я пресъздам с лесно откриваеми продукти:

Фалафел:

Продукти:

  • 250 гр. суров нахут
  • 1-2 с.л. нахутено брашно
  • 1 голяма глава лук
  • 4-5 скилидки чесън
  • 1 връзка магданоз
  • половин зелено люто чушле
  • 2-3 щипки млян лют червен пипер (тук му е мястото да уточня, че ако не обичате люто, просто можете да прескочите въпросните съставки, а можете да ги замените с прясна зелена пиперка например. Едва ли някой ще ви накаже за това 😉 )
  • сол, прясно смлян черен пипер, кимион и кориандър на вкус (из различните рецепти кимионът, кориандърът и черният пипер варираха по количество от няколко супени лъжици за съставка до няколко щипки. Вие преценете дозата така, че да не ви стане тежко)
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • олио или зехтин

Приготовление:

Нахутът се измива и се накисва за една нощ в студена вода. След това се отцежда и в кухненски блендер се смила хубаво заедно с останалите продукти и с около половин чаша олио или зехтин. Сместа се изсипва в подходящ съд. Ако е станала прекалено рядка, се добавят 1-2 с.л. нахутено брашно. Оставя се да преседи около половин час. След това се формят кюфтенца с размер колкото голям орех. Сгорещява се олио, след което котлонът се намаля (например ако е с шест степени, се наглася на четвърта) и кюфтенцата се пържат до кафеникаво златисто. От една такава доза се получават около двайсет фалафелчета. Поднасят се топли, със сос Тахини.

Алтернативно могат да се изпекат на фурна, както установих опитно днес (27.03.2016 г.). Тавичката се намазва с олио или зехтин, фалафелчетата се нареждат, напръскват се с мазнината и се пекат на 200° за около 35-40 минути или докато не придобият хубав златист цвят.

И малко помощ от публиката: след оформянето му, в средата на всяко фалафелче се прави вдлъбнатина с палец, за да не станат глетави накрая!

Продукти за сос Тахини:

  • 1/2 ч.ч. сусамов тахан
  • 2-3 скилидки чесън
  • около половин ч.л. сол
  • сокът на половин лимон
  • около 1/3 ч.ч. топла вода
  • по желание няколко стръка ситно накълцан магданоз

Приготовление:

Чесънът се пресова. В дълбока купа се смесват всички съставки без водата, като се бърка интензивно. Ако сместа ви се стори прекалено гъста, добавяте и вода. Бърка се, докато сосът побелее и се получи хомогенна смес. Сервира се с фалафелите.

falafel

Славянски гювеч

Гювечът е много благодатно ядене. Може да се сготви практически от всичко, а с малко повече вложено желание става нещо доста вкусно. Ето на, например прословутото „рататуи“ от едноименното филмче е ни повече, ни по-малко вид гювеч. В конкретния случай предлагам собствена интерпретация на славянския гювеч, изключително подходяща за време на пости.

Приготовление:

  • 2 ч.ч ориз
  • 1 стрък праз
  • 400 гр. гъби
  • двадесетина маслини без костилки
  • половин пакет замразена царевица
  • половин пакет грах
  • 4 моркова
  • два домата (може и от консерва)
  • две сурови пиперки (може и замразени, но трябва да са нарязани)
  • олио или зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • червен пипер
  • целина

Приготовление:

Празът се нарязва на кръгчета с дебелина около сантиметър. Задушава се в две чаши вода, половин чаша олио, щипка сол и лъжичка червен пипер. След като омекне, тоест след около десетина-петнайсет минути добавяме гъбите, нарязаните на тънки кръгчета или малки кубчета моркови, царевицата, граха и маслините. Задушаваме още малко, след което прибавяме пипера и нарязаните и обелени домати. Посоляваме на вкус, прибавяме и прясно смлян черен пипер, може да сложим по желание и вегета или друга зеленчукова подправка и изсипваме ориза. Прибавяме накълцана на ситно целина и разбърваме добре, след което всичко се слага в глинен гювеч или йенска тенджера. Доливаме с гореща вода или зеленчуков бульон – на чаша ориз се слагат стандартните три чаши и половина течност. Пече се на умерена фурна (около 180 градуса) в продължение на около час и половина. По желание накрая може да се добави и магданоз.

Крайният резултат е без съмнение изключително вкусен.

Картофи по казанлъшки

Иде реч за поредната рецепта за картофи на фурна, която ми я даде мой познат от Казанлък. С други думи, не е много ясно дали това е рецепта, по която казанлъчаните масово си пекат картофки, но Дилян просто отказа да я публикувам тук под оригиналното й заглавие „Надупени картофи а ла Дилян“, не мога никак да си обясня защо, затова ще се задоволите с Картофи по казанлъшки.

Продукти:

  • 6 еднакви по размер картофа

  • 7 средноголеми глави лук

  • 3-4 скилидки чесън

  • олио за намазване на тавата

  • краве масло

  • сол

  • шарена сол

  • прясно смлян черен пипер

  • към стотина грама кашкавал

Приготовление:

Лукът се обелва, нарязва се на кръгчета с дебелина около половин сантиметър, след което се нарежда плътно в намазана с олио тава.

Картофите се измиват много хубаво, най-добре с веро, защото няма да ги белим, след което се разрязват надлъжно, поставят се върху лука с неразрязаната част надолу, върху тях се слага краве масло, наръсват се със счукания чесън, солчица, шарена сол и чер пипер, в тавата се долива един пръст вода и се слагат да се пекат в добре сгорещена фурна на около 230-250°.

Когато водата изври напълно и картофките са станали кафеникаво-златисти, това означава, че са готови. При необходимост може да се долее още вода, ако се прецени, че не са добре изпечени и имат нужда от още престой във фурната. Когато вече са напълно готови, се наръсват с кашкавал и се запичат за още около минута, докато той се разтопи. Могат да се използват и като гарнитура, и като основно ястие. Най-добре вървят с бира.

Arroz Congrí (Черен боб с ориз)

За пет години в Куба не успях да открия що е то кубинска кухня и има ли тя почва изобщо. Не че кубинките не готвеха, но някакси всичките ни кубински познати не си падаха по засуканите манджи. Така например месото се мяташе във фурната за по-бързо, пилето просто се изпичаше, а ако на някой му се приядеше нещо по-така, отиваше на ресторант, където човек можеше да си поръча я холандски бифтек, я заек по провансалски, я омар по не знам какво си… Обаче пък, в по-обикновените ресторанти, където можеш да хапнеш дето се вика едно тривиално печено пиле на грил, винаги и задължително, едва ли не вместо хляб, се сервираше вездесъщото Arroz Congrí. Това представлява черен боб с ориз, и въпреки стряскащата за нас комбинация всъщност е нещо наистина много вкусно.

Открихме, че съвсем точна рецепта за това ястие няма, както се казва, всеки си го прави както му дойде, но нашия вариант и кубинци много са го харесвали, затова ще ви го представя. И така:

Продукти:

  • 2 ч.ч. дълъг ориз

  • 1 ч.ч. черен боб (намира се не особено лесно в интерес на истината, но може да бъде заменен с шарен или червен боб, но не от оня големия, салатния, с него не става. И с бял боб също не става)

  • 1 глава лук

  • 3-4 скилидки чесън, хубаво е и пера пресен чесън, но ако нямаме не е фатално

  • една червена пиперка

  • по желание може и една люта чушчица

  • млян черен пипер на вкус

  • млян кимион на вкус

  • 1 ч. л. куркума

  • сол

  • олио

Приготовление:

Бобът се накисва за една вечер в подсолена вода, след което се измива добре и се слага да се вари. Като кипне, във водата се прибавя една лъжичка хлебна сода, след което бобът се дърпа от котлона, изцежда се и може да се сложи да се довари в тенджерата под налягане. 40 минути обикновено са достатъчни. След това бобът се посолява, оставя се малко да поври със солта, добавя се и олио, после се отцежда, но бульонът се запазва.

Лукът се нарязва на ситно, чесънът се пресова, нарязват се също перата пресен чесън и пиперката, всичкото – колкото може по-ситно. Задушават се в голям тиган с олио според конкретните предпочитания. В интерес на истината това ядене обича олио, а най-добре му върви слънчогледовото. След това се добавя оризът, който е добре да е бил накиснат поне половин час във вода и после отцеден. След като стане стъклен, се прибавя постепенно от бульона в съотношение 1:3 (1 ч. ориз : 3 ч. бульон). Добавят се и подправките: кимиона (1 ч.л. е достатъчна, но е въпрос на вкус), черния пипер и куркумата. Внимава се котлонът да не е много силен, за да не загори яденето и оризът да не остане без вода, а да е още суров. Слага се и бобът и бъркането и прибавянето на бульон продължава, докато оризът не стане съвсем готов. Трябва да остане без всякаква течност. Сервира се в голяма чиния.

Друг вариант е след като позадушим леко ориза на котлона, да добавим бульона и боба, да поставим всичко в глинен гювеч и да го сложим да се пече на около 220 градуса за около половин час, или докато оризът стане напълно готов. И двата варианта са напълно приемливи.

Много е вкусно, може да се консумира както като гарнитура, така и като основно ястие, може към него да се прибави свинско, изобщо всякакви вариации са напълно допустими.

Тиквички на фурна

Не особено трудно за приготвяне ястие, което за сметка на това е много вкусно.

Продукти:

  • 6 хубави, стегнати, по възможност еднакви по размер тиквички

  • 1 кофичка кисело мляко

  • 2 яйца

  • 2 ч.ч. бяло брашно

  • 1 ч.ч. царевично брашно

  • сол

  • прясно смлян черен пипер

  • 3-4 скилидки чесън

  • 1 връзка копър

  • малко краве масло (за намазване на тавичката)

  • олио

Приготовление:

Тиквичките се обелват, нарязват се на кръгчета с дебелина около 3-4 мм, посоляват се и след около петнадесетина минути се отцеждат много хубаво (най-удобно това става с помощта на гевгир).

В удобна купа разбъркваме брашното заедно с малко млян черен пипер. Започваме да овалваме тиквичките в брашното, изтърсваме добре, след което ги нареждаме в намазана с масло тавичка по следния начин:

Заливаме отгоре с много малко олио (примерно около 1 кафена чашка) и след това печем във фурна на 220 градуса докато тиквичките не станат златисто-кафеви на цвят. Междувременно се приготвя поливка от киселото мляко с двете яйца, щипка сол, черен пипер на вкус, пресованите скилидки чесън, нарязаният на ситно копър и около 2-3 с.л. от брашното, в което сме овалвали. След като тиквичките са запечени, се заливат с поливката и се дозапичат.

Най-вкусни са когато са изстинали, дори престояли известно време в хладилник. Понасят добре един хубав айран 😉

Картофи „соте“ а ла Ники

Не са типичните картофи соте, по-скоро тяхна вариация, но Ники си го може, а и става много вкусно!

Продукти:

  • 4-5 средноголеми картофа (може пресни, може и стари)

  • 1/2 ч.ч. олио

  • половин пакетче краве масло

  • сол на вкус

  • прясно смлян черен пипер

  • 5-6 скилидки чесън

  • 1 ч.л. сусам

  • 1/3 ч.л. мед

  • 2-3 с.л. соев сос

  • 1 връзка пресен копър

Приготовление:

Картофите се нарязват на филийки с дебелина около половин сантиметър. В дълбок тиган се сипват една идея вода, олиото и солта и след като това се загрее добре, се добавят картофите. Захлупват се с капак и се задушават на умерено силен огън, отвреме-навреме се разбъркват и ако се налага се долива още малко водичка. След като са омекнали достатъчно се добавят счуканият чесън, сусамът, соевият сос, медът и кравето масло. Разбърква се добре докато чесънът се позадуши и бързо се дърпа от котлона. Поднася се поръсено със ситно нарязан копър. Върви еднакво успешно и като самостоятелно ястие, и като гарнитура. На външен вид наподобява китайска манджа и е много вкусно!