Arroz Congrí (Черен боб с ориз)

За пет години в Куба не успях да открия що е то кубинска кухня и има ли тя почва изобщо. Не че кубинките не готвеха, но някакси всичките ни кубински познати не си падаха по засуканите манджи. Така например месото се мяташе във фурната за по-бързо, пилето просто се изпичаше, а ако на някой му се приядеше нещо по-така, отиваше на ресторант, където човек можеше да си поръча я холандски бифтек, я заек по провансалски, я омар по не знам какво си… Обаче пък, в по-обикновените ресторанти, където можеш да хапнеш дето се вика едно тривиално печено пиле на грил, винаги и задължително, едва ли не вместо хляб, се сервираше вездесъщото Arroz Congrí. Това представлява черен боб с ориз, и въпреки стряскащата за нас комбинация всъщност е нещо наистина много вкусно.

Открихме, че съвсем точна рецепта за това ястие няма, както се казва, всеки си го прави както му дойде, но нашия вариант и кубинци много са го харесвали, затова ще ви го представя. И така:

Продукти:

• 2 ч.ч. дълъг ориз

• 1 ч.ч. черен боб (намира се не особено лесно в интерес на истината, но може да бъде заменен с шарен или червен боб, но не от оня големия, салатния, с него не става. И с бял боб също не става)

• 1 глава лук

• 3-4 скилидки чесън, хубаво е и пера пресен чесън, но ако нямаме не е фатално

• една червена пиперка

• по желание може и една люта чушчица

• млян черен пипер на вкус

• млян кимион на вкус

• 1 ч. л. куркума

• сол

• олио

Приготовление:

Бобът се накисва за една вечер в подсолена вода, след което се измива добре и се слага да се вари. Като кипне, във водата се прибавя една лъжичка хлебна сода, след което бобът се дърпа от котлона, изцежда се и може да се сложи да се довари в тенджерата под налягане. 40 минути обикновено са достатъчни. След това бобът се посолява, оставя се малко да поври със солта, добавя се и олио, после се отцежда, но бульонът се запазва.

Лукът се нарязва на ситно, чесънът се пресова, нарязват се също перата пресен чесън и пиперката, всичкото – колкото може по-ситно. Задушават се в голям тиган с олио според конкретните предпочитания. В интерес на истината това ядене обича олио, а най-добре му върви слънчогледовото. След това се добавя оризът, който е добре да е бил накиснат поне половин час във вода и после отцеден. След като стане стъклен, се прибавя постепенно от бульона в съотношение 1:3 (1 ч. ориз : 3 ч. бульон). Добавят се и подправките: кимиона (1 ч.л. е достатъчна, но е въпрос на вкус), черния пипер и куркумата. Внимава се котлонът да не е много силен, за да не загори яденето и оризът да не остане без вода, а да е още суров. Слага се и бобът и бъркането и прибавянето на бульон продължава, докато оризът не стане съвсем готов. Трябва да остане без всякаква течност. Сервира се в голяма чиния.

Друг вариант е след като позадушим леко ориза на котлона, да добавим бульона и боба, да поставим всичко в глинен гювеч и да го сложим да се пече на около 220 градуса за около половин час, или докато оризът стане напълно готов. И двата варианта са напълно приемливи.

Много е вкусно, може да се консумира както като гарнитура, така и като основно ястие, може към него да се прибави свинско, изобщо всякакви вариации са напълно допустими.

Реклама