Пиле „Sette Formaggi“ на фурна

За неделния ден предлагам нещо по-изискано. Това е печено пиле със сос на основата на фондю, ястие, което не е за всеки ден. Идеално би било да имаме под ръка комплект за фондю, в който да приготвим соса, но ако не се намира, може да се използва тефлонова или чугунена тенджерка.

Продукти:

• 100 гр. синьо сирене

• 100 гр. обикновено, бяло, саламурено сирене

• 100 гр. сирене тип „Дунавия“

• 100 гр. пушено сирене

• 3-4 триъгълничета натурално топено сирене

• 100 гр. кашкавал

• 100 гр. Ементал или Гауда

• 1-2 сушени манатарки или други ароматични гъби

• 200 мл. течна сметана или 200 мл. заквасена сметана, която обаче трябва да се разбие

• 250 гр. краве масло

• 4-5 скилидки чесън

• млян бял пипер на вкус

• 1 чаша сухо бяло вино

• сол

• едно пиле

Приготовление:

Пилето се измива, нарязва се на порционни парчета, посолява се и се оставя настрани. В подходящ съд, например тефлонова тенджера, се поставя половината масло, като се бърка непрекъснато, за да не загори. Щом се сгорещи достатъчно, се добавя ситно счуканият или пресован чесън. Котлонът не е твърде силен, защото кравето масло и чесънът загарят твърде лесно. Когато чесънът се позадуши (много се внимава да не покафенее) при непрекъснато бъркане се добавя сметаната. При липса на течна сметана може да се използва и заквасена, но да е добре разбита. Добавят се едно по едно настърганите или натрошени (в зависимост от вида си) сирена. Бъркането е интензивно, целта е сосът да не загори и да стане гладък и еднороден на вид. Добавят се предварително накиснатите в гореща подсолена вода нарязани сушени гъби. Ако няма манатарки може да се използват шийтаке, които също имат много приятен аромат. В краен случай могат да се заместят с култивирана печурка, но в никакъв случай не с консервирани гъби. Ако разполагаме само с гъби от буркан, по-добре изобщо да не ги слагаме. Накрая се добавя и чашата сухо бяло вино, а след това – смленият пипер.

Така полученият сос се дърпа от котлона. В намазан с останалото краве масло глинен гювеч или йенска тенджера се нарежда пилето и се залива със соса. Пече се на 220° в продължение на час. Накрая капакът се маха и се оставя леко да се запече отгоре. Сервира се със същото вино, с което е било приготвено пилето. 🙂

Реклама

Бирени бифтеци

Продукти:

• 1/2 кг. кайма смес

• 3 яйца

• 1 ч.ч. бира

• 1/2 ч.ч. брашно

• 1 глава лук

• 2 скилидки чесън

• прясно смлян черен пипер на вкус

• щипка индийско орехче

• чубрица

• 1/2 връзка магданоз

• сол

Приготовление:

Каймата се омесва с настъргания на ситно лук, счукания чесън, ситно нарязания магданоз и подправките (без солта, особено ако каймата е готова пакетирана, което значи, че сигурно е осолена). В подходяща купа с миксер се разбиват яйцата, брашното и бирата. Прибавя се каймата и всичко се бърка, докато сместа на стане хомогенна. С помощта на малкото черпаче от стандартен кухненски прибор или ако нямаме такова, с помощта на голяма супена лъжица се гребва от готовата смес и се поставя в тиган със сгорещено олио. Бифтеците се пържат на не много висока температура, за да не изгорят отвън и да останат сурови отвътре. Не се поставя много наведнъж от сместа, защото заради бирата бифтечетата бухват доста. Пържат се докато станат приятно златисто-кафеникави и се сервират с добре изстудена бира.

Картофи по казанлъшки

Иде реч за поредната рецепта за картофи на фурна, която ми я даде мой познат от Казанлък. С други думи, не е много ясно дали това е рецепта, по която казанлъчаните масово си пекат картофки, но Дилян просто отказа да я публикувам тук под оригиналното й заглавие „Надупени картофи а ла Дилян“, не мога никак да си обясня защо, затова ще се задоволите с Картофи по казанлъшки.

Продукти:

• 6 еднакви по размер картофа

• 7 средноголеми глави лук

• 3-4 скилидки чесън

• олио за намазване на тавата

• краве масло

• сол

• шарена сол

• прясно смлян черен пипер

• към стотина грама кашкавал

Приготовление:

Лукът се обелва, нарязва се на кръгчета с дебелина около половин сантиметър, след което се нарежда плътно в намазана с олио тава.

Картофите се измиват много хубаво, най-добре с веро, защото няма да ги белим, след което се разрязват надлъжно, поставят се върху лука с неразрязаната част надолу, върху тях се слага краве масло, наръсват се със счукания чесън, солчица, шарена сол и чер пипер, в тавата се долива един пръст вода и се слагат да се пекат в добре сгорещена фурна на около 230-250°.

Когато водата изври напълно и картофките са станали кафеникаво-златисти, това означава, че са готови. При необходимост може да се долее още вода, ако се прецени, че не са добре изпечени и имат нужда от още престой във фурната. Когато вече са напълно готови, се наръсват с кашкавал и се запичат за още около минута, докато той се разтопи. Могат да се използват и като гарнитура, и като основно ястие. Най-добре вървят с бира.

Arroz Congrí (Черен боб с ориз)

За пет години в Куба не успях да открия що е то кубинска кухня и има ли тя почва изобщо. Не че кубинките не готвеха, но някакси всичките ни кубински познати не си падаха по засуканите манджи. Така например месото се мяташе във фурната за по-бързо, пилето просто се изпичаше, а ако на някой му се приядеше нещо по-така, отиваше на ресторант, където човек можеше да си поръча я холандски бифтек, я заек по провансалски, я омар по не знам какво си… Обаче пък, в по-обикновените ресторанти, където можеш да хапнеш дето се вика едно тривиално печено пиле на грил, винаги и задължително, едва ли не вместо хляб, се сервираше вездесъщото Arroz Congrí. Това представлява черен боб с ориз, и въпреки стряскащата за нас комбинация всъщност е нещо наистина много вкусно.

Открихме, че съвсем точна рецепта за това ястие няма, както се казва, всеки си го прави както му дойде, но нашия вариант и кубинци много са го харесвали, затова ще ви го представя. И така:

Продукти:

• 2 ч.ч. дълъг ориз

• 1 ч.ч. черен боб (намира се не особено лесно в интерес на истината, но може да бъде заменен с шарен или червен боб, но не от оня големия, салатния, с него не става. И с бял боб също не става)

• 1 глава лук

• 3-4 скилидки чесън, хубаво е и пера пресен чесън, но ако нямаме не е фатално

• една червена пиперка

• по желание може и една люта чушчица

• млян черен пипер на вкус

• млян кимион на вкус

• 1 ч. л. куркума

• сол

• олио

Приготовление:

Бобът се накисва за една вечер в подсолена вода, след което се измива добре и се слага да се вари. Като кипне, във водата се прибавя една лъжичка хлебна сода, след което бобът се дърпа от котлона, изцежда се и може да се сложи да се довари в тенджерата под налягане. 40 минути обикновено са достатъчни. След това бобът се посолява, оставя се малко да поври със солта, добавя се и олио, после се отцежда, но бульонът се запазва.

Лукът се нарязва на ситно, чесънът се пресова, нарязват се също перата пресен чесън и пиперката, всичкото – колкото може по-ситно. Задушават се в голям тиган с олио според конкретните предпочитания. В интерес на истината това ядене обича олио, а най-добре му върви слънчогледовото. След това се добавя оризът, който е добре да е бил накиснат поне половин час във вода и после отцеден. След като стане стъклен, се прибавя постепенно от бульона в съотношение 1:3 (1 ч. ориз : 3 ч. бульон). Добавят се и подправките: кимиона (1 ч.л. е достатъчна, но е въпрос на вкус), черния пипер и куркумата. Внимава се котлонът да не е много силен, за да не загори яденето и оризът да не остане без вода, а да е още суров. Слага се и бобът и бъркането и прибавянето на бульон продължава, докато оризът не стане съвсем готов. Трябва да остане без всякаква течност. Сервира се в голяма чиния.

Друг вариант е след като позадушим леко ориза на котлона, да добавим бульона и боба, да поставим всичко в глинен гювеч и да го сложим да се пече на около 220 градуса за около половин час, или докато оризът стане напълно готов. И двата варианта са напълно приемливи.

Много е вкусно, може да се консумира както като гарнитура, така и като основно ястие, може към него да се прибави свинско, изобщо всякакви вариации са напълно допустими.

Тиквички на фурна

Не особено трудно за приготвяне ястие, което за сметка на това е много вкусно.

Продукти:

• 6 хубави, стегнати, по възможност еднакви по размер тиквички

• 1 кофичка кисело мляко

• 2 яйца

• 2 ч.ч. бяло брашно

• 1 ч.ч. царевично брашно

• сол

• прясно смлян черен пипер

• 3-4 скилидки чесън

• 1 връзка копър

• малко краве масло (за намазване на тавичката)

• олио

Приготовление:

Тиквичките се обелват, нарязват се на кръгчета с дебелина около 3-4 мм, посоляват се и след около петнадесетина минути се отцеждат много хубаво (най-удобно това става с помощта на гевгир).

В удобна купа разбъркваме брашното заедно с малко млян черен пипер. Започваме да овалваме тиквичките в брашното, изтърсваме добре, след което ги нареждаме в намазана с масло тавичка по следния начин:

Заливаме отгоре с много малко олио (примерно около 1 кафена чашка) и след това печем във фурна на 220 градуса докато тиквичките не станат златисто-кафеви на цвят. Междувременно се приготвя поливка от киселото мляко с двете яйца, щипка сол, черен пипер на вкус, пресованите скилидки чесън, нарязаният на ситно копър и около 2-3 с.л. от брашното, в което сме овалвали. След като тиквичките са запечени, се заливат с поливката и се дозапичат.

Най-вкусни са когато са изстинали, дори престояли известно време в хладилник. Понасят добре един хубав айран 😉

Апетитки

Не знам, възможно е тази година да е по-спорно купуването на лютеници и апетитки от магазина. Все пак засега съм доста неумерен скептик предвид цената на традиционните летни зеленчуци посред… лято. Апетитките са доста трудоемко начинание, спор по този въпрос няма. Но все пак, колкото и трудно да се правят, крайният резултат винаги превъзхожда конвейерната супермаркетна продукция. Ако някой все пак се престраши да опита и се хвърли в това начинание, ето я и рецептата:

Продукти:

• 5 кг. домати тип „консерва“ (това са онези дългички домати, които имат по-твърда люспа, но са идеални за приготвяне на зимнина) или 1 буркан от 800 мл. доматено пюре

• 4 кг. червена капия

• няколко люти чушлета според конкретните вкусови предпочитания

• 3 глави чесън

• 1 връзка магданоз

• 200 мл. олио

• 200 мл. оцет (препоръчвам ябълковия 6 градусов оцет на „Кулинар“)

• 1/2 ч.ч. захар

• сол на вкус

Приготовление:

Пиперът се изчиства от семето, изпича се, обелва се и се смила.

В случай, че използваме домати, а не доматено пюре (аз лично предпочитам домати пред пюре конкретно в този случай), е нужно да разполагаме с машинка за мелене, която е снабдена с фуния, отделяща семето и люспите от сока.

Доматите се измиват, смилат се, след което сокът се слага да ври, за да се сгъсти. Бърка се, за да не загори, а може с дупчена лъжица да se започне отделянето на воднистата част от месестото съдържание, което в крайна сметка ни е нужно.

Чесънът се обелва и се пресова, а магданозът се нарязва на ситно.

Към полученото доматено пюре се прибавят смления изпечен пипер, пресования чесън, оцетът, олиото, захарта и солта. Магданозът се слага най-накрая. В един тензух се завързват няколко накъсани люти чушлета (аз използвам цедка за чай, която се защипва, по-удобно ми е) и се слагат да се варят в сместа. След като започне да ври се намаля степента на котлона, за да не пръска прекалено и да не загори, а междувременно се бърка с голяма дървена лъжица. Апетитката се опитва периодично, за да се прецени доколко е лютива, а когато вече е достигната необходимата степен на пикантност, чушлетата се изваждат. Прибавя се и магданозът. Вари се, докато не бъде достигната гъстота, която ни устройва, след което се дърпа от котлона. След това при желание сместа може да се мине с пасатор, за да стане максимално гладка.

Изсипва се в бурканчета, които се затягат хубаво и се преваряват за около 20 минути до половин час. От една доза излизат към 11-12 стандартни бурканчета от лютеница.

Признавам, не е леко занимание, но крайният резултат е неописуемо вкусен!

Царска туршия

Има много рецепти за туршия, които претендират, че именно те са със синя кръв. За тази не знам точно с какви монархически корени е, но в нашето семейство именно тя е известна като „царска“.

Продукти:

• 5 кг. зелени камби
• 2 глави целина
• листа целина
• 1 кг. моркови
• 2 малки стегнати глави зеле
• 1 корен хрян
• вода
• готварска сол
• оцет (6 градусов, ябълков, за предпочитане „Кулинар“)

Приготовление:

Камбите се изчистват от семето. Морковите, зелето и целината се настъргват на ситно, а листите целина се нарязват. Хрянът също се нарязва на ситно. Настърганите продукти се омесват хубаво, намачкват се със сол на вкус (да се внимава да не стане много солено, в саламурата също има сол!) и с тях се пълнят камбите. Сместа се натъпква здраво, за да не остане рехава. Камбите се нареждат с отвора нагоре в буркани или бидонче, а най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплуват.

Ако от зелето и морковите остане нещо, просто се прави салата и се изяжда 😉

Саламурата е стандартна: 17 части вода, 1 част оцет, 1 1/4 сол. Можете да ползвате чаши или каквото решите, стига да спазвате пропорциите. Солта се разбърква докато се разтвори и туршията се залива. След ден-два започва да се преточва, което трае, докато саламурата не се избистри, което значи, че туршията е готова за консумация.

Торта „Крем-карамел“

Предлагам ви нещо наистина оригинално и вкусно. Не е торта в класическия смисъл на думата, но това едва ли представлява някакъв проблем 🙂 За целта ни трябва крем-карамел, само че приготвен с точно половината като количество от продуктите в рецептата. Другото, което ни е необходимо, е едно реване.

Продукти за реването:

• 2 яйца (ако са много малки използваме 3 яйца)

• 1/2 ч.ч. захар

• 3/4 ч.ч. брашно

• 1 бакпулвер

• 1 прах ванилия

Приготовление:

Яйцата се разбиват много хубаво със захарта, след което се добавят брашното, бакпулвера и ванилията и сместа се доразбива с миксера.

Приготовление на тортата:

Използваме голяма купа, която да може да побере и двете смеси – за карамела и за реването. В началото приготвяме крем-карамела както е според рецептата, но редуцираме количеството на продуктите наполовина. В купата се разтапя захарта, сместа за крем-карамела се изсипва и се пече на водна баня при температура 220 градуса за около 15 минути, докато отгоре хване лека коричка.

След това вътре се изспива и сместа за реването. Купата, в която приготвяме сладкиша, наистина трябва да е достатъчно голяма, реването има навика да бухва! Около 30 минути обикновено са достатъчни, за всеки случай бодваме с клечка за зъби, за да се уверим, че реването е изпечено. Може да се наложи купата да се покрие с домакинско фолио, за да не ни загори произведението. 🙂

Когато всичко е готово, се изважда от фурната и се оставя да изстине, най-добре е да се сложи в хладно помещение за една вечер, за да стегне добре. След това сладкишът се обръща в подходяща табла, изчаква се малко (около час) реването да попие от карамеления сироп, реже се на тортени парчета и се яде с огромно удоволствие! 🙂