Кисело зеле

Киселото зеле е част от българския бит и култура. Европейците могат да го считат за местна ексцентричност, но от друга страна това ядиво не е по-неядивно от френската лучена супа, или да речем, английския черен пудинг. Да не говорим, че киселото зеле и зелевата чорба са спасявали не един истински нашенец, който в точно определени моменти е бил на ръба да приключи с живота си веднъж завинаги. Киселото зеле и зелевата чорба са първи помощници в борбата срещу махмурлука, дори има съмнения, че О, Богът на махмурлука винаги има по едно каче в мазето си и си го претака най-редовно.

Какво е нужно, прочие, за да се сдобием със собствено кисело зеле:

• Зеле. Количество – зависи от ситуацията, вместимостта на индивида и конкретните предпочитания. Да кажем, на нас вкъщи ни стигат десетина зелеви глави, които слагаме в бидонче, но има хора, които слагат стотина килограма в бъчва.

Забележка: зелето трябва да е твърдо и стегнато, не да е рехаво и меко, щото се разкашква и на нищо не става.

• Трябва ни още бидон

• Хрян

• кочан царевица (това така и не ми стана ясно защо)

• морска сол (на 10 л. вода се слагат 400 гр. морска сол)

• в един момент ни трябва или натриев бензоат, или, аз лично предпочитам, калиев сорбат (той не мирише)

Приготовление:

Зелето се почиства от външните накъсани листа, като последните се дават на комшията, който въди зайци, кокошки или други добитъци. Ако вие също въдите добитъци, не давате листите на комшията, а ги давате на добитъка си. След като сме почистили зелето, с остър нож се прави дълбока кръстообразна цепнатина в основата на кочана. Зелките се нареждат много плътно в съда (бъчва, каче, бидон или в каквото още може да се сложи зеле), като, ако няма канелка, през която да преточваме в обозримо бъдеще, се слага маркуч. Отгоре се затиска със сковани дъсчици, оплетени клонки или друг подръчен материал, върху който е поставен голям, речен (не морски) камък. Или паве. Или нещо подобно. Измежду зелките са втъкнати царевичният кочан и почистеният хрян, може и една глава цветно зеле, та ако ни влече, крайният продукт да придобие равномерен розов цвят.

Така наредената особеност на българските национални бит и култура се залива с вода, като много внимателно се изчислява точното й количество. Например сипваме вода с кофи с вместимост от десет литра, така е най-удобно. В последната кофа вода, която е попритоплена леко, разтваряме морската сол, която, както бе споменато, е около 400 гр. на десет литра. Сипва се и последната кофа и съдът се затваря. След около седмица започва да се преточва всеки ден, докато зелето не стане годно за ядене. След това се пресича с калиев сорбат.

Е друго са си сърмите с кисело зеле, зелевата салата и греяната ракийка пък!

Добавено:

Зелето се пресича по следния  начин: 3 гр. калиев сорбат на 2 кг. зеленчук. Тоест, в моя случай, на 20 кг. зеле се предполага да сложа 30 гр. калиев сорбат, или иначе казано, три пликчета, на които пише, че тежат 9 гр. +/- 3% (wtf?!) Източва се една кофа зелева чорба, в нея се слага сорбатът, разбърква се добре и се връща обратно в бидона. Преточва се и се оставя да престои така едно денонощие.

Тази манипулация се прави едва когато зелето е напълно готово и има опасност да вкисне, в никакъв случай не се пресича докато е още сурово!

Advertisements