Продукти:

• Една зелена салата. По желание може да добавите и червена салата, маруля, рукола или друг листен зеленчук
• Връзка репички
• Два-три стръка пресен чесън
• Два-три стръка пресен лук
• 250 гр. пилешки дробчета
• черен пипер
• 10 маслини без костилки
• Едно твърдо сварено яйце
• 2 с.л. зехтин
• балсамов оцет
• сол на вкус

Приготовление:

Салатата се измива добре, след което се накъсва или се нарязва на едри ивици. Репичките също се почистват и ако са по-големи, се нарязват. Нарязваме също лука и чесъна.

Размразените пилешки дробчета се измиват и се нарязват на четвъртини. Задушават се в сгорещен тефлонов тиган с една супена лъжица зехтин и малко вода. Прибавят се и почистените от костилки маслини. Готовите дробчета се посоляват, наръсват се с млян черен пипер и се дърпат от котлона. Добавя им се още една лъжица зехтин и балсамов оцет на вкус. Всичко това се изсипва върху салатата, разбърква се добре, нарежда се в подходяща салатиера и се гарнира с твърдо свареното яйце.

Добър апетит

Feat. Moridin

Инспирирах се за този опит от едноименното “Пиле Порто” в софийския “Дивак”, но понеже се получи малко по-различно, а същевременно прилично вкусно, рекох да споделя рецептата чрез Марфиния чудничък блог.

И тъй:

Продукти за двама:

• Две тиквички
• 1/2 кг пилешко филе (аз взимам охладено в тарелка, бързо, лесно и чисто)
• 6-7 супени лъжици мед
• Соев сос
• Розмарин
• Сушена мента (съществено е да е силничка)
• Червен пипер

Приготовление:

На първо време привеждаме пилешкото във вид, удобен за логаритмуване, т.е. нарязваме го на парчета. В подходящ съд смесваме 2-3 лъжици мед (ако е захаросан, затоплете го да се втечни), пак толкова соев сос и една лъжица олио. Поръсваме с малко мента. Разбъркваме до получаването на еднородна смес и слагаме пилето да се маринова в нея за около половин час.

Междувременно подготвяме тава и загряваме фурната на силен огън. Избелваме и нарязваме тиквичките на колелца, слагаме малко олио в тавата, нареждаме тиквичките и ги поръсваме със сол и червен пипер. Слагаме да се пекат, докато се опекат (т.е. да се зачервят отгоре и да омекнат). Тук има няколко тънкости - понеже аз съм пишман готвач, си правех тиквичките отделно от пилето, понеже не знам колко време би се пекло едното и колко време другото. На око беше горе-долу еднакво, така че е възможно да не се хабите да печете тиквичките отделно от пилето, а да ги смесите. Аз все пак ще карам по моя вариант, за който е сигурно че работи. Другата тънкост е, че в оригиналната рецепта тиквичките са просто запечени (почти суровички) и по-сухи. Аз сложих малко повечко олио, за да омекнат, но ако ги предпочитате по-сухи, ги нарежете по на тънко (за да се опекат, иначе ще са сурови) и намалете олиото в тавата (може в тефлон и без олио). Вероятно ще стане и на грил/скара/барбекю.

Когато тиквите се опекат, ги изваждаме от тавата и понеже сосът е вкусен, а и защото не искаме да мием мазни тави, тургаме вътре пилето. Ако ще правите това, не ви съветвам да използвате тефлона на предната стъпка - маринатата определено ще започне да загаря грозно заради меда и после ще се видите в чудо да я стържете от тефлона, без да го нараните. Но това го казвам от моята лаишка гледна точка, може да си има начин ;р

Та опичаме пилето докато стане твърдичко по ваш вкус. Изваждаме тавата, нареждаме вътре тиквичките, които сме извадили и евентуално задушили още (пак по ваш вкус). Приготвяме сос от 4-5 лъжици мед, две лъжици ром, по 1-2 щипки мента и розмарин на вкус. Разбъркваме хубаво. Заливаме тиквичките и пилето и връщаме тавата за още 5 минути, за да се овкуси яденето.

Вадим и сервираме. Да ви е вкусно!

п.п. В оригиналната рецепта сосът е по-малко, тиквичките са по-сухи и отгоре “шприцоваме” с майонезен сос. Също не е лош вариант, но аз предпочетох повечко сос, защото си знаех, че ще стане разкошен с ментата.

Гювечът е много благодатно ядене. Може да се сготви практически от всичко, а с малко повече вложено желание става нещо доста вкусно. Ето на, например прословутото “рататуи” от едноименното филмче е ни повече, ни по-малко вид гювеч. В конкретния случай предлагам собствена интерпретация на славянския гювеч, изключително подходяща за време на пости.

Приготовление:

• 2 ч.ч ориз
• 1 стрък праз
• 400 гр. гъби
• двадесетина маслини без костилки
• половин пакет замразена царевица
• половин пакет грах
• 4 моркова
• два домата (може и от консерва)
• две сурови пиперки (може и замразени, но трябва да са нарязани)
• олио или зехтин
• сол
• черен пипер
• червен пипер
• целина

Приготовление:

Празът се нарязва на кръгчета с дебелина около сантиметър. Задушава се в две чаши вода, половин чаша олио, щипка сол и лъжичка червен пипер. След като омекне, тоест след около десетина-петнайсет минути добавяме гъбите, нарязаните на тънки кръгчета или малки кубчета моркови, царевицата, граха и маслините. Задушаваме още малко, след което прибавяме пипера и нарязаните и обелени домати. Посоляваме на вкус, прибавяме и прясно смлян черен пипер, може да сложим по желание и вегета или друга зеленчукова подправка и изсипваме ориза. Прибавяме накълцана на ситно целина и разбърваме добре, след което всичко се слага в глинен гювеч или йенска тенджера. Доливаме с гореща вода или зеленчуков бульон - на чаша ориз се слагат стандартните три чаши и половина течност. Пече се на умерена фурна (около 180 градуса) в продължение на около час и половина. По желание накрая може да се добави и магданоз.

Крайният резултат е без съмнение изключително вкусен.

Днес е Сирни заговезни, ден за прошка. От утре започва дългият седем седмици великденски пост. Та традицията гласи, че днес на трапезата трябва да има баница със сирене и бяла халва. Ето ви, прочие, една баница. Сръбска баница се казва, не знам колко е сръбска, но пък е вкусна. За съжаление не се усетих навреме и сега не разполагам с богат снимков материал към рецептата, та ще трябва да ми се доверите.

Продукти:

•  1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко

Обикновено се използва джезве, но вкъщи употребяваме малко чайниче.

Продукти:
(за двама души)

• две чашки ракия
• обелка от ябълка
• резенче дюля
• обелка от лимонова кора
• обелка от портокалова кора
• сушена кайсия
• и изобщо резенче от какъвто плод в момента имате
• чаена лъжичка мед или захар (с мед става по-вкусно)

Приготовление:

Ракията и всички останали продукти се сипват в чайничето, на което чучурът му се запушва, може с памуче. Слага се на котлона и се изчаква да заври. Дърпа се веднага от котлона, покрива се с кърпа, за да се запари две-три минути и се сипва в малки чашки. Пие се със здраво мезе.

Внимание:

Ракията се пие гореща. В никакъв случай не си позволявайте да сърбате, можете да се задавите много лошо. Отпивате по малко, за да не се изгорите! Пиете на малки, премерени глътки!!!

Традицията повелява за Нова година всяко българско семейство да върти баница, в която са сложени късмети за всеки член от семейството плюс един, който е за Свети Василий, считан според народното поверие за покровител на дома. Навремето баницата с късмети се е правила за 14 януари, Васильовден по старому, но след смяната на календара тя се прави за 1 януари, който, както знаем, е първият ден от Новата година.

Вита баница с късмети

Продукти:

• около 500 гр. брашно (обикновено отиват повече)
• две яйца
• 2 с. л. олио
• 1 ч. л. оцет
• 1 ч. л. сол
• малко вода
• около 400 гр. краве сирене, по-твърдо
• 200 гр. краве масло
• дрянови клончета

Приготовление:

В голям съд, например леген, се пресява брашното, за да се аерира. В средата му се прави кладенче, където се поставя едното яйце, предварително разбито, оцетът, солта и 2 с.л. олио. Замесва се меко тесто, като от време навреме се добавя малко хладка вода, но не повече от половин чаена чаша. След като е добре измесено, тестото се разделя на пет еднакви по размер топки.

Всяка топка се разточва на тънка кора с диаметър около двадесетина сантиметра. В средата й се слага чинийка, кората се намазва с разтопено краве масло и се нарязва на двнадесет равни части:

“Листенцата” на “маргаритата” се нахлупват едно върху друго:

От получената топка се разточва кора, която се намазва с краве масло, с част от второто яйце, което също е добре разбито и се наръсва с 1/5 от натрошеното сирене.

Вътре се слагат късметите, листът се навива и се слага в тавата. С клечки отбелязваме местата на дряновите клончета, за да не изядем после някое късметче . Пече се на 220 градуса около трийсет минути, след което сепокрива с фолио и се пече още десетина минути. Фолиото се маха, за да се дозапече отгоре, вади се от фурната, наръсва се с вода и се покрива с кърпа да престои и омекне.

Късмети:

Късметите са равни на броя на членовете на семейството, плюс един късмет за Свети Василий. Избират се здрави дрянови пъпки, които се наричат и се описват в листче.

След това дряновите клончета се увиват в хартия, най-добре оризова, или хартия за печене, за да не им изпадат пъпчиците. За пара е хубаво да се сложи някоя по-стара монета, но всъщност едва ли има някакво значение Важното е да се падне, пък каква точно е била…

Весела Нова година и дано ви се паднат най-хубавите късмети, че и да се сбъднат после!

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да няма блажни ястия, но тя да е богата. Много хора прибягват до содената питка, но и тя не минава съвсем за постна, защото в нея се слага кисело мляко. Предлагам ви една постна погача.

Продукти:

•  1 кг. брашно
• 1 пакетче мая. Използвам Виво, но няма значение, стига да е хубава.
• 1 ч.л. захар
• 2 ч.л. сол
• 1 1/1 хладка вода
• 3 с.л. зехтин

Приготовление:

Брашното се пресява хубаво, за да влезе въздух в него. Замесва се меко тесто с посочените продукти и се оставя около двадесетина минути да се отпусне. Разделя се на три топки.

 От всяка топка се разточва по един лист.

Захлупва се с чиния в средата, както е показано на снимката и се намазва отгоре със зехтин. Препоръчвам ви зехтин Ybarra - испански е, ухае невероятно. После листът се нарязва на 16 равни части, чинията се маха получените листи се захлупват в средата един върху друг.

По този начин се постъпва и с трите топки. След това трите отново се разточват, двете се намазват с още един пласт зехтин и трите се слагат една върху друга.

Разточва се хубав, тънък лист, някъде в него се поставя паричка за късмет, след което се навива и се пресуква:

Слага се в подходящ съд за печене и се украсява. По желание може да се наръси със сусам.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 40 минути, след което отгоре се слага фолио, пече се още десетина минути, фолиото се маха и се оставя да отгоре да се запече, за да добие хубав, златист цвят. След изваждането от фурната питата се наръсва с вода, покрива се с кърпа и се оставя да попрестои.

Весела Коледа!

Коледа по различните краища на България неотменно е свързана с кончината на не едно прасе. В нощта на Бъдни вечер из къщата се носи аромат на кървавица, а из нашия край - варненско - на бахур. Направата на домашен бахур хич не е проста работа, но пък някой може и да реши да се пробва. И така,

Бахур - стъпка по стъпка!

Продукти:

• един стандартен комплект за бахур. Тук му е мястото да кажа, че ние купуваме от кварталната касапница, чието качество е многократно и сигурно гарантирано. Какво обаче включва въпросният комплект:
  - свински черва
  - килограм бял дроб
  - сърце
  - флейки
  - свински бузи
  - едро смляна свинска кайма
• стрък ситно нарязан праз
• 1 кафена чашка ориз
• чер пипер
• чубрица
• по желание кимион и индийско орехче

Приготовление:

Най-тежката част е измиването на червата. Трябва да се измият идеално - обръщат се и с гореща вода и сол се смъква всичката мръсотия по тях. Отнема се и от мазнината, полепнала по вътрешността им - по-нататък в продуктите има достатъчно мазни неща. Сърцето и белият дроб се смилат.

Флейките и свинските бузи се нарязват на кубчета. Най-удачно е месото да е леко замразено, така се кълца много по-лесно. В подходящ съд готовото вече месо се смесва с подправките и ориза.

Меси се, докато сместа стане хомогенна.

С помощта на фунийка червата започват да се пълнят.

Не се натъпкват много, защото иначе ще се пръснат, а ние не искаме това. След като са напълнени и завързани, се надупчват с игла.

След това се нареждат в подходяща тенджера, на чието дъно са поставени дърени летвички, за да не загори продукцията ни. Отгоре бахурът се притиска с голяма чиния, захлупва се и се вари на тих огън 3,5 часа.

След като е готов, веднага се вади от тенджерата и се изнася някъде на студено. По този начин за коледната трапеза разполагаме с истински и с нищо несравним домашен бахур!

Авокадото не е сред най-бурно купуваните и консумирани екзотични зеленчуци в България. Или може би трябваше да кажа плодове… Все едно. Важното е, че не спада в категорията на най-търсените може би защото крушовидният му облик навежда на мисълта за нещо сладко и сочно, а то се оказва блудкаво като сварен, безсолен картоф. И обикновено дотам стига любознателният нашенец в изследванията си, зачерквайки завинага авокадото от дневното си меню.

Истината е, че авокадото е рядко хранителен продукт, наблъскан догоре с всевъзможни полезни витамини и минерали. От него се правят голяма част от пастите на астронавтите, а при подходяща и въобще несложна кулинарна подготовка се получава удивително вкусна и питателна салата, подходяща като гарнитура към риба, пиле, или просто като салата към вездесъщата ракия.

Какво ни е небоходимо?

• 3 узрели авокадо (за четирима души). Как да разберем кога авокадото е най-добро? Лесно. Узрялото авокадо е меко, по лъскавата му зелена кора има тук-таме дребни черни точици.
• 1 праз
• сол
• зехтин
• лимонов сок (прясно изцеден). Най-удачно е лайм.

Както се сещате, нищо особено. Просто авокадото се обелва, което, напук на Звездев и Ути е наистина просто като фасул занимание. На зрялото авокадо кожата му се смъква подобно на праскова, просто е забелва в единия край и лесно с ръка “одираме” целия… плод. Тук-таме може да си помогнем с картофобелачка. Цепва се на половина, костилката се отделя с помощта на ножче и режем останалата месеста част на кубчета. Празът се накълцва на съвсем ситно, смесва се с авокадото, подправя е със зехтин, лимонов сок и сол на вкус и е готово за консумация. И ако кажете, че не ви харесва, значи просто сте успели да се омажете в направата на нещо толкова елементарно!

По принцип тъй като Никулден се пада по време на пости, а е голям празник, християнската традиция разрешава на този ден да се яде риба. Никъде обаче не се казва каква да е рибата, също така не е изобщо ясно защо сума ти народ е решил, че тази риба, дето се яде в чест на покровителя на моряците, трябва да е точно шаран. Не е известно в морето да се въдят шарани най-малкото.

Морето не е роден дом и на пъстървата, но моето предложение за случая ще е точно Никулденска пъстърва.

Продукти:

• Две пъстърви

• един лайм

• един праз

• две глави лук

• десетина маслини без костилките

• двеста грама орехи

• стотина грама кедрови ядки (и да нямате, не е фатално)

• една супена лъжица сусамено семе

• стотина грама коктейлни скариди или десетина рачешки ролца

• чаша сухо бяло вино

• една кутия крема сирене

• 3 кафени чашки зехтин

• брашно около 600-700 грама

• сол

• черен пипер

• магданоз

Приготовление:

Пъстървите се почистват и се филетират. Наръсват се с прясно изцеден лайм, сол и смялн черен пипер и се оставят да попрестоят. Междувременно празът се нарязва на кръгчета, лукът се нарязва като за яхния, орехите също се нарязват или се счукват, нарязват се и маслините.

В подходящ дълбок тиган лукът се задушава с две чашки зехтин. Гледайте тиганът да е достатъчно горещ, преди да сложите зехтина в него, така поетата мзнина ще бъде значително по-малко. След като лукът се карамелизира се прибавят орехите, кедровите ядки, сусаменото семе, маслините и скаридите. Добавя се и чашата бяло вино (използвах мускат) и се бърка, докато остане съвсем на мазнина. Накрая се прибавят сол, чер пипер и нарязан магданоз и се дърпа от котлона, за да поизстине.

Идва ред на тестото.

По принцип на Никулден единственото блажно ястие, което е разрешено за ядене, е рибата. Все пак аз реших, че добрият старец не би се разсърдил ако използвам и крема-сирене. Това обаче се оказа, че е проблем. В България май в момента свястно крема-сирене просто никой не произвежда, а и да произвежда, не е в моя периметър. Има някаква фирма “Милтекс”, чиито собственици са решили, че крема-сиренето представлява обезсолена извара, прекарала най-хубавите си години в каца преварена вода. Не се изкушавайте да купите подобно чудо, само ще си дадете парите колкото и малко да са. Най-добре дайте два-три лева и си вземете крема-сирене “Филаделфия” или “Рама”.

От крема-сиренето, чашката зехтин, брашното, малко вода и сол замесвате безквасно тесто. В началто се замесва трудно, защото е мазно и става на трохи, но после се събира и омеква. Разделяте го на пет равни части. От четирите разточвате колкото се може по-тънки кори, имайте предвид, че в тях трябва да се поберат рибките.

Разтилате на масата едната кора, върху нея поставяте част от плънката, слагате едната половина от пъстървата, върху нея слагате още плънка, захлупвате с втората половина, добавяте пак плънка и най-отгоре слагате и втория лист. Омотавате рибата в тестото и я оформяте колкото се може по-артистично. Аз малко не съм на “ти” с кетъринга, но поне се постарах… По същия начин се постъпва и с втория рибок. От останалото тесто оформяте перки, опашки и каквато там друга украса успеете да сътворите. Слагате рибките в тавичка, най-добре отдолу да е с хартия за печене, че да не залепне, намазвате с олио и печете при 220 градуса за 40 минути.

Честит празник!

Обичам карфиол. В туршия е незаменим. Паниран е достоен за всяка изтънчена трапеза. По подходящ начин ако се приготви, става за мезе за ракия. А ето и вариант за Мусака с карфиол:

Продукти:

• една голяма глава хубав, стегнат, бял карфиол
• 1 кг. кайма смес
• 2-3 домата (или 1 с.л. доматено пюре)
• 1 праз
• 4-5 скилидки чесън
• 2 печени пиперки
• пакет краве масло
• олио
• 2-3 с.л. царевично брашно
• кимион
• прясно смлян черен пипер
• 1-2 щипки индийско орехче
• 3 яйца
• 1/2 л. прясно мляко
• 2-3 с.л. пшеничено брашно
• щипка смлян бял пипер
• малко кашкавал

Приготовление:

Карфиолът се накъсва на розички и се бланшира няколко минути в подсолена вода с няколко зрънца черен пипер. Изважда се и се отцежда в гивгир, а междувременно се заемаме с каймата.

За целта на ситно се нарязва празът, чесънът се счуква и в подходяща съдина се задушават с малко олио докато станат стъклени. Първо се слага празът, след като омекне достатъчно се прибавя чесънът - на него му трябва много по-малко време. Прибавят се нарязаните на ситно пиперки и след като се обърнат малко в мазнината, се добавя и каймата, която почваме да я раздробяваме докато стане на трохи. Залива се с настърганите домати (внимава се да не попадне някоя люспа, не е приятно), а ако нямаме домати разтваряме в чаша хладка вода една супена лъжица доматено пюре и заливаме с него. Разбъркваме, прибавяваме и подправките - индийското орехче, черният пипер и кимионът, посоляваме на вкус и готвим докато не остане на мазнина.

Дъното на подходяща тава се намазва с краве масло и се наръсва обилно с царевично брашно. Подрежда се пласт карфиол, после се слага каймата и отгоре се разпределя останалия карфиол. Пече се при 220˜ градуса докато придобие леко златист цвят. Междувременно приготвяме бешамелова заливка:

Първо разбиваме яйцата, най-добре с миксер. В подходяща тенджерка се разтопява 1 пакетче краве масло заедно с 2 с.л. олио. Запържваме леко брашното и започваме да прибавяме лека-полека млякото, като бъркаме интензивно, за да не се получат бучки. Когато гъстотата е достатъчна дърпаме от котлона, прибавяме сол на вкус, щипка бял пипер и внимателно разбъркваме и яйцата. Заливаме мусаката със сместа, а малко преди изваждането от фурната настъгваме отгоре и кашкавал.

Вариант за хора на безвъглехидратна диета:

Очевидно в този случай не използваме никакви брашна, мляко, краве масло и кашкавал. Мусаката се нарежда в намазана с олио тавичка, а заливката се приготвя от 4-5 много добре разбити яйца. Резултатът е не по-малко вкусен!

Веднъж по друг повод бях коментирала селяндурщината у някои гражданя. Държа да отбележа, че се държа винаги настрана от военните действия между града и селото, най-вече защото битките срещу “провинцията” се водят по правило от една определена част граждани, които са, как да се изразя по-меко, първо поколение с обувки. Тоест, става така, че когато в големия град пристигне човек от доста по-малък град или село, поведението му коренно се променя и след максимум година в гърдите му почва да гори пожарът на бутна, при което същият става непримирим боец срещу настъплението на селото. След години децата му дори започват да пишат статии и дописки за лошите селяни, налазили столицата (или друг голям град), като съвсем неумишлено забравят да споменат ежемесечно получаваните буркани от бабата от Кюстендилско, както и свинската смърт по Коледа. По принцип съм установила следната математическа зависимост: колкото по-дълбоки селски корени има човек, толкова по-ожесточено се бори срещу селяните.

Тези хора се познават лесно. Веднъж дошли в  града,  те решават, че тази авантюра предполага съвсем нов начин на поведение и особено хранене. Спират да ядат пресен лук и чесън, щото това е просташко. Отказват шкембе-чорбата, щото е гнусно. Не консумират агнешки дреболийки и овче кисело мляко, щото внезапно се оказва, че миришели. Свинската пача е обявена своевременно за табу, щото някой да не вземе да си каже, че са от село. И така нататък. А всъщност свинската пача е нещо вкусно. И така, ако някой е преодолял селското в себе си, да не чете и да не записва. А за тези, които обичат пача, шкембе-чорбица и прочие благини, ето как става:

Продукти:

• 4 свински крачета
• 2 уши
• няколко зрънца черен пипер
• 1 глава чесън
• сол
• ако ще я желирате - туршия (надолу ще обясня)

Приготовление:

Пачата може да се яде гореща, във вид на чорба, тоест, подправена с чесън и оцет. Може обаче да се желира и да се реже на порции. Ето как се прави:

Крачетата и ушите се измиват и изчистват много добре, ако има останала четина, се премахва. Сваряват се в тенджерата под налягане заедно с черния пипер и сол на вкус. Най-добре е да се варят около час и половина, целта е буквално да се разкапят. Оставя се да поизстине, след което се обира отцепената отгоре мазнина.

Месото се обезкостява и се накъсва на ситно, ушите се нарязват на много малки парченца, след което се връща в бульона. Слага се да заври, дърпа се от огъня и в него се разбърква една глава много ситно счукан чесън. Оставя се да изстине. Междувременно на дъното на подходящ съд се нарежда в красиви форми нарязана на ситно туршия. Вкъщи използваме тази. Отгоре се нарежда плътно пласт месо, залива се с чорбата леко и бавно, за да не се размести наредената мозайка и се слага в хладилника, за да се желира. Преди сервирането се топва за миг в купа с гореща вода и веднага се обръща върху подходящ поднос. Реже се на парчета и се яде с голямо удоволствие.

Ако ще ядете пачата във вид на чорба, не я желирате и не редите туршии из тенджерите, а ги консумирате отделно с ракия. Може вместо с крачета пачата да се направи и със свинска глава. Може с глава и с крачета. А бе, важен е крайният резултат. Да ви е вкусно

Сезонът е такъв, че ме подсети за тази простичка, бабина рецепта:

 Продукти:

• 1 кг. лимони
• 5-6 смокини
• 1 буркан хубав пчелен мед

Приготовление:

Лимоните се настъргват на едрото на рендето както са с корите, смокините се смилат, всичко се разбърква с меда и се прибира в хладилника.  По 3-4 пъти на ден се вземат по 1-2 супени лъжици, по възможност на гладно. Ако щете вярвайте, но засилва имунитета.

или “Пълнени чушки с орехов сос”

Когато преди няколко години изгледах “Като гореща вода за шоколад” по романа на Лаура Ескивел, много се впечатлих. После прочетох книгата и се изненадах колко добре всъщност е бил направен филмът. Въпреки всичко обаче не беше успял да покрие цялата дълбочина и магия на първоизточника си.

Та думата ми е, че се впечатлих от една от рецептите на Тита - пълнените чушки с орехов сос. Твърдо бях решила някой ден да се справя с това ястие, но все не ми се удаваше сгоден случай - или не ми се намираше хубава зелена капия, или нямах нар, или нещо друго липсваше… Но миналата седмица си казах “стига” и се заех чинно със задачата. В края на краищата човек не всеки ден има рожден ден, нали?

Като начало трябваше да издиря рецептата. Оказа се, че това традиционно мексиканско ястие се приготвя през септември месец по празниците за Независимостта и включва ужасно много съставки. В книгата авторката е описала рецептата твърде семпло:

INGREDIENTES:
25 chiles poblanos
8 granadas
100 nueces de Castilla
100 g de queso fresco anejo
1 kilo de carne de res molida
100 g de pasas
1/4 kilo de almendras
1/2 kilo de nueces
1/2 kilo de jitomate
2 cebollas medianas
2 acitrones
1 durazno
1 manzana
comino
pimienta blanca
sal
azucar

Дотук добре. Ще рече:
25 чушки поблано, което е равностойно на нашата хубава шабленска капия, но трябва да са тъмнозелени, да не се почнали да почервеняват.
8 нара
100 кастилски ореха
100 гр. отлежало свежо сирене (?!)
1 кг. говежда кайма
100 гр. стафиди
1/4 кг. бадеми
1/2 кг. орехи
1/2 кг. домати
2 средно големи лука
две парчета захаросан кактус
1 праскова
1 ябълка
кимион
бял пипер
сол
захар

Освен това авторката определено е пропуснала млякото и сметаната, които се слагат в соса. А и наровете са прекалено много. Захаросан кактус не ми се намира. И изобщо… Та се хванах аз да търся рецептата Chiles en Nogada в интернет. Оказа се, че има толкова разновидности, та няма накъде повече. Единственото общо между всички рецепти беше наличието на чушки, кайма, орехи, нар, магданоз и захаросан кактус. Оттам нататък и детектив би се озорил. Според някои трябвало в соса да се използва козе сирене. Според други - крема. Според трети - козе сирене и крема. Според четвърти - краве сирене, крема и бял хляб. Според пети - само крема, без хляб. И така нататък. Пълнежът беше още по-трагичен: трябвало да се използват орехи пакан… Няма лошо. Едно пакетче от сто грама струва само седем лева в Пикадили. No comment. Трябвало да се сложат кедрови ядки. За свой срам просто забравих да купя… После се успокоих с мисълта, че ако се бях одрусала и с кедрови ядки, а не бях докарала яденето, щях… Ами не знам какво щях да направя, но нямаше хич да ми стане приятно. Освен кактуса се слагало и круша, дюля, ананас, портокалова кора и не знам още какви глупости. Някои панират пълнените чушки. Не знам защо. Въобще не го намирам за необходимо. Всъщност останах с впечатлението, че всеки потенциален готвач надцакваше останалите. Та се наложи да вляза в ролята на кулинарен Шерлок Холмс и да се опитам да пресъздам тази рецепта от висшата кухня в домашни условия. Ето какво използвах и в резултат какво се получи:

Продукти:

• 12 бр. хубава, тъмнозелена капия, ето такава:

За пълнежа:

• 1/2 кг. телешка кайма
• половин ябълка
• половин круша
• 1/4 дюля
• половин праскова
• 1 шайба захаросан ананас (идея нямам що за чудо трябва да е захаросания кактус и дали замяната е адекватна, но това имаме – това ползваме)
• 50 гр. стафиди
• 100 гр. орехови ядки
• 1 чаша червено сухо вино
• 2 големи домата или 3 малки доматчета сорт “Рома”
• 1 глава лук
• 5-6 скилидки чесън
• олио (би било чудесно да се използва царевично, предполагам, но нямах)
• 1 с.л. кафява захар
• сол на вкус
• черен пипер млян
• млян кимион
• щипка канела
• щипка индийско орехче

За соса:

• 200 гр. орехи
• 100 гр. бадеми
• 200 гр. изкиснато и отцедено краве сирене
• 1 малка кофичка сметана
• 250 мл. прясно мляко
• още около половин литър прясно мляко за накисване на орехите
• млян бял пипер
• 2 с.л. захар
• сол на вкус

За декорацията:

• два нара
• връзка свеж магданоз

И сега, внимание, приготовлението!

Тук вече е сложно, а по-точно, проблемът с орехите. Там е работата, че за ореховия сос те задължително трябва да бъдат обелени. Според Ескивел това било, защото ако останело малко шлюпка, сосът щял да се вгорчи. Истината е, че няма хич да се вгорчи, но ще потъмнее. Изпаднах в пълно недоумение точно как се бели орех. В крайна сметка проблемът беше решен по следния начин: една купа вода се оставя да заври много хубаво, след което в нея се слага лъжичка хлебна сода и се дърпа от котлона. Орехите се накисват във врялата вода за около десетина минути, след което се отцеждат и се обелват сравнително лесно. Както сами разбирате, тази процедура трябва да бъде извършена предния ден… За да бъде успехът с орехите пълен, е добре те да са колкото се може по-цели, да не са натрошени. Малките парченца е напълно невъзможно да се обелят. Веднага след като бъдат съблечени, се пускат в купа със студено прясно мляко и се оставят да киснат цяла нощ. Тук говоря за двестата грама орехи, които са необходими за соса. Орехите за пълнежа няма нужда да бъдат белени. Можете докато белите орехите, за почивка да обелите и бадемите. Това поне никак не е трудно - бланшират се леко, след което люспата им се отделя извънредно лесно. Оставям соса засега, ще се върна на него после.

Пиперът:

Пиперът трябва да се опече както е с дръжчиците. Установих, че хората с латинска кръв във вените имат проблем с нещо толкова тривиално за българката, каквото е печенето на пипер. Прочетох смайващи описания на процеса, последвани от още по-смайващи описания относно беленето. Не мисля, че на някого ще са му необходими Пиперът просто се пече, аз лично използвах чушкопек, след което се избелва, цепва се от едната страна надлъжно и се почиства от семето, като се внимава да не се разкъса. Може и тази процедура да се извърши от предния ден.

Пълнежът:

Орехите се нарязват на ситно. На ситно се нарязват и обелените плодове, както и ананасовата шайба, след което заедно със стафидите се изсипват в купа, разбъркват се със захарта и примерно половин лъчжичка канела, след което се заливат с виното и се оставят да попрестоят докато не дойде техният ред.

В подходящ дълбок съд се сгорещява олио, в което се задушават нарязаният на ситно лук и пресованият чесън докато станат стъклени. Веднага след това се прибавя и каймата, която също се задушава и се бърка докато стане на трохи. Веднага се слагат доматите, предварително настъргани на ренде, така че да им се е махнала люспата. Котлонът се настройва на умерена температура, прибавят се подправките, орехите, а няколко минути по-късно и плодовете заедно с виното, в което киснат. Яденето се бърка, за да не загори, докато остане на мазнина, след което се дърпа от огъня и се оставя да изстине. Вече можем да пристъпим към приготвянето на соса.

Сосът:

В блендер поставяме орехите, сиренето, млякото, сметаната, бадемите, щипка млян бял пипер, малко сол и 2 с.л. захар. Ако не е много голям блендерът, разделете съставките на две и мелете два пъти. Целта е да се получи гладка, хомогенна бяла смес, гъстотата да е като на тесто за палачинки.

За украсата:

Отделяме семето на наровете в една купа и нарязваме магданоза на ситно.

Самото ястие:

Чушките се пълнят с изстиналата смес и се нареждат в подходяща чиния. Заливат се със соса, след което се наръсват с нара и магданоза. Опитно установих, че ястието се връзва великолепно с червено сухо вино Пино Ноар от Чили.

Доволна съм. Успях!

За неделния ден предлагам нещо по-изискано. Това е печено пиле със сос на основата на фондю, ястие, което не е за всеки ден. Идеално би било да имаме под ръка комплект за фондю, в който да приготвим соса, но ако не се намира, може да се използва тефлонова или чугунена тенджерка.

Продукти:

• 100 гр. синьо сирене

• 100 гр. обикновено, бяло, саламурено сирене

• 100 гр. сирене тип “Дунавия”

• 100 гр. пушено сирене

• 3-4 триъгълничета натурално топено сирене

• 100 гр. кашкавал

• 100 гр. Ементал или Гауда

• 1-2 сушени манатарки или други ароматични гъби

• 200 мл. течна сметана или 200 мл. заквасена сметана, която обаче трябва да се разбие

• 250 гр. краве масло

• 4-5 скилидки чесън

• млян бял пипер на вкус

• 1 чаша сухо бяло вино

• сол

• едно пиле

Приготовление:

Пилето се измива, нарязва се на порционни парчета, посолява се и се оставя настрани. В подходящ съд, например тефлонова тенджера, се поставя половината масло, като се бърка непрекъснато, за да не загори. Щом се сгорещи достатъчно, се добавя ситно счуканият или пресован чесън. Котлонът не е твърде силен, защото кравето масло и чесънът загарят твърде лесно. Когато чесънът се позадуши (много се внимава да не покафенее) при непрекъснато бъркане се добавя сметаната. При липса на течна сметана може да се използва и заквасена, но да е добре разбита. Добавят се едно по едно настърганите или натрошени (в зависимост от вида си) сирена. Бъркането е интензивно, целта е сосът да не загори и да стане гладък и еднороден на вид. Добавят се предварително накиснатите в гореща подсолена вода нарязани сушени гъби. Ако няма манатарки може да се използват шийтаке, които също имат много приятен аромат. В краен случай могат да се заместят с култивирана печурка, но в никакъв случай не с консервирани гъби. Ако разполагаме само с гъби от буркан, по-добре изобщо да не ги слагаме. Накрая се добавя и чашата сухо бяло вино, а след това - смленият пипер.

Така полученият сос се дърпа от котлона. В намазан с останалото краве масло глинен гювеч или йенска тенджера се нарежда пилето и се залива със соса. Пече се на 220° в продължение на час. Накрая капакът се маха и се оставя леко да се запече отгоре. Сервира се със същото вино, с което е било приготвено пилето.

Продукти:

• 1/2 кг. кайма смес

• 3 яйца

• 1 ч.ч. бира

• 1/2 ч.ч. брашно

• 1 глава лук

• 2 скилидки чесън

• прясно смлян черен пипер на вкус

• щипка индийско орехче

• чубрица

• 1/2 връзка магданоз

• сол

Приготовление:

Каймата се омесва с настъргания на ситно лук, счукания чесън, ситно нарязания магданоз и подправките (без солта, особено ако каймата е готова пакетирана, което значи, че сигурно е осолена). В подходяща купа с миксер се разбиват яйцата, брашното и бирата. Прибавя се каймата и всичко се бърка, докато сместа на стане хомогенна. С помощта на малкото черпаче от стандартен кухненски прибор или ако нямаме такова, с помощта на голяма супена лъжица се гребва от готовата смес и се поставя в тиган със сгорещено олио. Бифтеците се пържат на не много висока температура, за да не изгорят отвън и да останат сурови отвътре. Не се поставя много наведнъж от сместа, защото заради бирата бифтечетата бухват доста. Пържат се докато станат приятно златисто-кафеникави и се сервират с добре изстудена бира.