Продукти:

250 гр. ръжено пълнозърнесто брашно (в моя случай производител ЕТ ТИТ – Теньо Тенев от Камено, Бургаско)

250 гр. пшенично брашно тип 500

250 мл айран, приготвен от 100 мл. кисело мляко и 150 мл вода

1 яйце

1 с.л. кафява захар

1 пълна ч. л. сол

1/4 кубче жива мая

3 с. л. зехтин

Приготовление:

Айранът се загрява колкото лекинко да напарва на пръста. Примерно 37 градуса. Яйцето се разбива добре със захарта, докато побелее. Добавя се към айрана. Добавя се солта, а после и маята, която много хубаво се разтваря в сместа. Прибавяме и зехтина.

Пресяваме и размесваме добре двата вида брашно. Слагаме в машина първо течността, а после брашното и нагласяме на програма „пълнозърнест хляб“, 750 гр., средно препечен.

Не става толкова бухнал хляб като белия, но най-сетне уподобих вкуса на оня любим мой ръжен хляб от детството, от който дядо винаги ми отчупваше топлото крайче, когато го донесеше от фурната.

250 мл. айран

1 яйце

1 ч. л. сол

1 ч. л. кафява захар

2 с. л. олио

1/4 кубче мая

500 гр. брашно (София Мел)

Приготовление:

Течните съставки се разбиват много добре и се сгряват на котлона при непрекъснато бъркане, колкото да топли на пръста на ръката. Маята се разтваря. Сместа се изсипва в машината, добавя се брашното (трябва да е пресято), наглася се на програма 1 (основен хляб), наглася се размерът да е 750 гр., а коричката – средно изпечена. И след два часа и петдесет минути имаме великолепен хляб!

И все пак, разхождайки се из множество сайтове, в т.ч. доста чуждестранни, ето каква рецепта успях да си харесам и да я пресъздам с лесно откриваеми продукти:

Фалафел:

Продукти:

• 250 гр. суров нахут
• 1-2 с.л. нахутено брашно
• 1 голяма глава лук
• 4-5 скилидки чесън
• 1 връзка магданоз
• половин зелено люто чушле
• 2-3 щипки млян лют червен пипер (тук му е мястото да уточня, че ако не обичате люто, просто можете да прескочите въпросните съставки, а можете да ги замените с пресен зелен пипер например. Едва ли някой ще ви накаже за това )
• сол, прясно смлян черен пипер, кимион и кориандър на вкус (из различните рецепти кимионът, кориандърът и черният пипер варираха по количество от няколко супени лъжици за съставка до няколко щипки. Вие преценете дозата така, че да не ви стане тежко)
• 1 ч.л. бакпулвер
• олио за пържене

Приготовление:

Нахутът се измива и се накисва за една нощ в студена вода. След това се отцежда и в кухненски блендер се смила хубаво заедно с останалите продукти. Сместа се изсипва в подходящ съд. Ако е станала прекалено рядка, се добавят 1-2 с.л. нахутено брашно. Оставя се да преседи около половин час. След това се формят кюфтенца с размер колкото голям орех. Сгорещява се олио, след което котлонът се намаля (например ако е с шест степени, се наглася на четвърта) и кюфтенцата се пържат до кафеникаво златисто. От една такава доза се получават около двайсет фалафелчета. Поднасят се топли, със сос Тахини.

Продукти за сос Тахини:

• 1/2 ч.ч. сусамов тахан
• 2-3 скилидки чесън
• около половин ч.л. сол
• 2 с.л. зехтин
• сокът на половин лимон
• около 1/3 ч.ч. вода
• по желание няколко стръка магданоз

Приготовление:

Чесънът се пресова. В дълбока купа таханът, чесънът и солта се смесват. Прибавят се лимоновият сок и зехтинът, като се бърка интензивно. Ако сместа е прекалено гъста се прибавя топла вода. Бърка се, докато сосът побелее и се получи хомогенна смес. Сервира се с фалафелите.

]]> http://griboedov.wordpress.com/2009/11/15/falafel/feed/ 0 Marfa falafel http://griboedov.wordpress.com/2009/01/17/salmon-tropical/ http://griboedov.wordpress.com/2009/01/17/salmon-tropical/#comments Sat, 17 Jan 2009 18:58:54 +0000 Marfa http://griboedov.wordpress.com/?p=92 ]]> Е, или сьомга на тиган, но това заглавие й измислих

Тази рецепта се създаде спонтанно, след днешния ми набег на Рибната борса, където намерих хубава сьомга на приемлива цена. В резултат успях да сътворя рецепта, за която ме е ужасно яд, че не си намерих хубав нар. Така че без нар. Тоя път.

И така, нужните продукти:

• шест котлета от сьомга
• 1 грейпфрут
• 1 лимон
• (евентуално ако ви се намира нар)
• около 100 мл. бяло сухо вино (препоръчвам шардоне)
• зехтин (приблизително 6 с. л., но аз винаги слагам на око)
• 2-3 скилидки чесън
• сол на вкус
• прясно млян черен и бял пипер на вкус
• половин връзка магданоз

Приготовление:

В моя случай взех половин сьомга откъм горната част с тегло около половин килограм. Изчистих я и нарязах на котлетчета с дебелина да речем сантиметър и половина – два.

Настъргах кората на лимона и я смесих със сока от цитрусите. Прибавих солта, виното и смления пипер, след което оставих рибата да се маринова. Мариновайте най-малко половин час. Колкото повече я държите, толкова по-вкусна и крехка става. В подходящ тиган (в нашия случай тефлонов уок) се изсипва зехтинът. Като се сгрее, в него се пускат нарязаните на половина скилидки чесън и се вадят веднага щом станат златисти на цвят. Котлетите се нареждат в овкусения зехтин и се пържат по две минути от всяка страна, след което в тигана се изсипва сока, в който са се киснали. Задушавайте рибата в получения сос още 3-4 минути от всяка страна. Извадете я и след като я поотцедите, но не много, защото сосът е много вкусен, наредете в чиния и украсете с малко пресен магданоз. Пийте я със същото вино, с което сте я готвили и комбинирайте със салата от авокадо или зелена салата. На мен много ми хареса, дано ви хареса и на вас.

Продукти:

За тестото:

• блокче прясна мая
• 1 ч. ч. прясно мляко
• приблизително около килограм брашно
• 4 с. л. разтопено краве масло
• 2 с. л. захар
• 1 яйце
• 1 белтък
• 2 ч. ч. нарязани на едро орехови ядки
• канела на вкус

За сиропа:

• 1 кг. захар
• 3 ч. ч. вода
• сокът на един лимон

Приготовление:

От посочените продукти се омесва не много твърдо тесто. Въпросът е да не лепне по ръцете, но същевременно да е меко и еластично. Разпределя се на две части. Всяка част се разделя на три питки, които се разточват с размер около двайсетина сантиметра, намазват се помежду си с масло и се залепят. След това с помощта на кафена чинийка оформяме т. нар. „маргарита“ по същия начин, по който се приготвя вита баница. Полученият лист се разточва продълговат и тънък. Тук зависи колко големи искаме да ни се получат баклавичките. Ако листът е по-малък, да речем размер А4, баклавичките ще станат по-големи, но ще бъдат и по-малко. Вкъщи сме свикнали да правим лист с размер приблизително А3.  Разточеният лист се маже с разбития белтък и се наръсва обилно с орехи и канела. Навива се на руло и се реже на „охлювчета“ с дебелина един пръст.

По същия начин се процедира и с втората част от тестото. Получените баклавички се нареждат върху тавичка, намазана с масло или покрита с хартия за печене. Внимаваме да оставяме разстояние между „охлювчетата“, защото във фурната се надуват. Оставяме да повтасат около двайсетина минути, след което се пекат на 220 градуса около 30 минути, докато не придобият хубав златист цвят.

При сиропирането на баклава се спазва следният принцип: или заливаме изстудената баклава с горещия сироп, или горещата баклава я заливаме със студен сироп. Вкъщи сме свикнали на първия вариант.

След като баклавата е добре изстинала, възвираме три чаши вода, в която изсипваме 1 кг. захар. След като захарта се разтопи напълно се прибавя изцеденият лимонов сок и с врелия сироп се залива баклавата, оставена предваритено в подходящ за целта съд. Захлупва се добре и се оставя да престои. След няколко часа баклавичките се обръщат. В 90% от случаите баклавата попива всички сироп и се налага приготвянето на втора доза, с която процедурата се повтаря. Като краен резултат имаме превъзходна домашна баклава.

• Една зелена салата. По желание може да добавите и червена салата, маруля, рукола или друг листен зеленчук
• Връзка репички
• Два-три стръка пресен чесън
• Два-три стръка пресен лук
• 250 гр. пилешки дробчета
• черен пипер
• 10 маслини без костилки
• Едно твърдо сварено яйце
• 2 с.л. зехтин
• балсамов оцет
• сол на вкус

Приготовление:

Салатата се измива добре, след което се накъсва или се нарязва на едри ивици. Репичките също се почистват и ако са по-големи, се нарязват. Нарязваме също лука и чесъна.

Размразените пилешки дробчета се измиват и се нарязват на четвъртини. Задушават се в сгорещен тефлонов тиган с една супена лъжица зехтин и малко вода. Прибавят се и почистените от костилки маслини. Готовите дробчета се посоляват, наръсват се с млян черен пипер и се дърпат от котлона. Добавя им се още една лъжица зехтин и балсамов оцет на вкус. Всичко това се изсипва върху салатата, разбърква се добре, нарежда се в подходяща салатиера и се гарнира с твърдо свареното яйце.

Добър апетит

Инспирирах се за този опит от едноименното „Пиле Порто“ в софийския „Дивак“, но понеже се получи малко по-различно, а същевременно прилично вкусно, рекох да споделя рецептата чрез Марфиния чудничък блог.

И тъй:

Продукти за двама:

• Две тиквички
• 1/2 кг пилешко филе (аз взимам охладено в тарелка, бързо, лесно и чисто)
• 6-7 супени лъжици мед
• Соев сос
• Розмарин
• Сушена мента (съществено е да е силничка)
• Червен пипер

Приготовление:

На първо време привеждаме пилешкото във вид, удобен за логаритмуване, т.е. нарязваме го на парчета. В подходящ съд смесваме 2-3 лъжици мед (ако е захаросан, затоплете го да се втечни), пак толкова соев сос и една лъжица олио. Поръсваме с малко мента. Разбъркваме до получаването на еднородна смес и слагаме пилето да се маринова в нея за около половин час.

Междувременно подготвяме тава и загряваме фурната на силен огън. Избелваме и нарязваме тиквичките на колелца, слагаме малко олио в тавата, нареждаме тиквичките и ги поръсваме със сол и червен пипер. Слагаме да се пекат, докато се опекат (т.е. да се зачервят отгоре и да омекнат). Тук има няколко тънкости – понеже аз съм пишман готвач, си правех тиквичките отделно от пилето, понеже не знам колко време би се пекло едното и колко време другото. На око беше горе-долу еднакво, така че е възможно да не се хабите да печете тиквичките отделно от пилето, а да ги смесите. Аз все пак ще карам по моя вариант, за който е сигурно че работи. Другата тънкост е, че в оригиналната рецепта тиквичките са просто запечени (почти суровички) и по-сухи. Аз сложих малко повечко олио, за да омекнат, но ако ги предпочитате по-сухи, ги нарежете по на тънко (за да се опекат, иначе ще са сурови) и намалете олиото в тавата (може в тефлон и без олио). Вероятно ще стане и на грил/скара/барбекю.

Когато тиквите се опекат, ги изваждаме от тавата и понеже сосът е вкусен, а и защото не искаме да мием мазни тави, тургаме вътре пилето. Ако ще правите това, не ви съветвам да използвате тефлона на предната стъпка – маринатата определено ще започне да загаря грозно заради меда и после ще се видите в чудо да я стържете от тефлона, без да го нараните. Но това го казвам от моята лаишка гледна точка, може да си има начин ;р

Та опичаме пилето докато стане твърдичко по ваш вкус. Изваждаме тавата, нареждаме вътре тиквичките, които сме извадили и евентуално задушили още (пак по ваш вкус). Приготвяме сос от 4-5 лъжици мед, две лъжици ром, по 1-2 щипки мента и розмарин на вкус. Разбъркваме хубаво. Заливаме тиквичките и пилето и връщаме тавата за още 5 минути, за да се овкуси яденето.

Вадим и сервираме. Да ви е вкусно!

п.п. В оригиналната рецепта сосът е по-малко, тиквичките са по-сухи и отгоре „шприцоваме“ с майонезен сос. Също не е лош вариант, но аз предпочетох повечко сос, защото си знаех, че ще стане разкошен с ментата.

Приготовление:

• 2 ч.ч ориз
• 1 стрък праз
• 400 гр. гъби
• двадесетина маслини без костилки
• половин пакет замразена царевица
• половин пакет грах
• 4 моркова
• два домата (може и от консерва)
• две сурови пиперки (може и замразени, но трябва да са нарязани)
• олио или зехтин
• сол
• черен пипер
• червен пипер
• целина

Приготовление:

Празът се нарязва на кръгчета с дебелина около сантиметър. Задушава се в две чаши вода, половин чаша олио, щипка сол и лъжичка червен пипер. След като омекне, тоест след около десетина-петнайсет минути добавяме гъбите, нарязаните на тънки кръгчета или малки кубчета моркови, царевицата, граха и маслините. Задушаваме още малко, след което прибавяме пипера и нарязаните и обелени домати. Посоляваме на вкус, прибавяме и прясно смлян черен пипер, може да сложим по желание и вегета или друга зеленчукова подправка и изсипваме ориза. Прибавяме накълцана на ситно целина и разбърваме добре, след което всичко се слага в глинен гювеч или йенска тенджера. Доливаме с гореща вода или зеленчуков бульон – на чаша ориз се слагат стандартните три чаши и половина течност. Пече се на умерена фурна (около 180 градуса) в продължение на около час и половина. По желание накрая може да се добави и магданоз.

Крайният резултат е без съмнение изключително вкусен.

Продукти:

• 1 пакет листи за баница (Белла Фамилия са добри)
• 1/2 кг. сирене
• 3 яйца
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 1/2 кофичка заквасена сметана (от малките кофички)
• стотина грама олио
• 1/2 ч.л. хлебна сода
• малко краве масло за намазване на тавата

Приготовление:

Яйцата се разбиват с миксер, към тях си прибавя настърганото сирене, киселото мляко, сметаната, олиото и хлебната сода и се бият на слаба степен докато сместа не стане гладка и хомогенна.

Тавата се намазва с краве масло и се слагат два листа един върху друг по такъв начин, че да висят отвън. С други думи или тавата не трябва да е много голяма, или листите ви не трябва да са малки. Взема се един лист, смачква се на топка и се потапя в сместа така, че да се напои хубаво, след което се слага на дъното на тавата. Така се действа с всички останали листи, само внимавайте топките да не са много плътно наблъскани една до друга, а да са сложени по-рехаво, да има малко въздух. По този начин баницата бухва повече.

След като са наредени всички топки, отгоре им се слагат още два листа и се покриват с висящите отстрани листи, за които стана дума в началото. Залива се с останалата смес, по желание към нея можете да прибавите и едно разбито яйце. Винаги остава смес, да не се притесните. Но пък ако някак на вас не ви остане, в такъв случай отгоре  мажете с разбитото яйце, пак се получава.

Баницата се пече в загрята на 200 гр. фурна за около 40-45 минути.

Да ви е сладко

Продукти:
(за двама души)

• две чашки ракия
• обелка от ябълка
• резенче дюля
• обелка от лимонова кора
• обелка от портокалова кора
• сушена кайсия
• и изобщо резенче от какъвто плод в момента имате
• чаена лъжичка мед или захар (с мед става по-вкусно)

Приготовление:

Ракията и всички останали продукти се сипват в чайничето, на което чучурът му се запушва, може с памуче. Слага се на котлона и се изчаква да заври. Дърпа се веднага от котлона, покрива се с кърпа, за да се запари две-три минути и се сипва в малки чашки. Пие се със здраво мезе.

Внимание:

Ракията се пие гореща. В никакъв случай не си позволявайте да сърбате, можете да се задавите много лошо. Отпивате по малко, за да не се изгорите! Пиете на малки, премерени глътки!!!

Вита баница с късмети

Продукти:

• около 500 гр. брашно (обикновено отиват повече)
• две яйца
• 2 с. л. олио
• 1 ч. л. оцет
• 1 ч. л. сол
• малко вода
• около 400 гр. краве сирене, по-твърдо
• 200 гр. краве масло
• дрянови клончета

Приготовление:

В голям съд, например леген, се пресява брашното, за да се аерира. В средата му се прави кладенче, където се поставя едното яйце, предварително разбито, оцетът, солта и 2 с.л. олио. Замесва се меко тесто, като от време навреме се добавя малко хладка вода, но не повече от половин чаена чаша. След като е добре измесено, тестото се разделя на пет еднакви по размер топки.

Всяка топка се разточва на тънка кора с диаметър около двадесетина сантиметра. В средата й се слага чинийка, кората се намазва с разтопено краве масло и се нарязва на двнадесет равни части:

„Листенцата“ на „маргаритата“ се нахлупват едно върху друго:

От получената топка се разточва кора, която се намазва с краве масло, с част от второто яйце, което също е добре разбито и се наръсва с 1/5 от натрошеното сирене.

Вътре се слагат късметите, листът се навива и се слага в тавата. С клечки отбелязваме местата на дряновите клончета, за да не изядем после някое късметче . Пече се на 220 градуса около трийсет минути, след което сепокрива с фолио и се пече още десетина минути. Фолиото се маха, за да се дозапече отгоре, вади се от фурната, наръсва се с вода и се покрива с кърпа да престои и омекне.

Късмети:

Късметите са равни на броя на членовете на семейството, плюс един късмет за Свети Василий. Избират се здрави дрянови пъпки, които се наричат и се описват в листче.

След това дряновите клончета се увиват в хартия, най-добре оризова, или хартия за печене, за да не им изпадат пъпчиците. За пара е хубаво да се сложи някоя по-стара монета, но всъщност едва ли има някакво значение Важното е да се падне, пък каква точно е била…

Весела Нова година и дано ви се паднат най-хубавите късмети, че и да се сбъднат после!

Продукти:

• 1 кг. брашно
• 1 пакетче мая. Използвам Виво, но няма значение, стига да е хубава.
• 1 ч.л. захар
• 2 ч.л. сол
• 1 1/2 ч.ч. хладка вода
• 3 с.л. зехтин

Приготовление:

Брашното се пресява хубаво, за да влезе въздух в него. Замесва се меко тесто с посочените продукти и се оставя около двадесетина минути да се отпусне. Разделя се на три топки.

От всяка топка се разточва по един лист.

Захлупва се с чиния в средата, както е показано на снимката и се намазва отгоре със зехтин. Препоръчвам ви зехтин Ybarra – испански е, ухае невероятно. После листът се нарязва на 16 равни части, чинията се маха получените листи се захлупват в средата един върху друг.

По този начин се постъпва и с трите топки. След това трите отново се разточват, двете се намазват с още един пласт зехтин и трите се слагат една върху друга.

Разточва се хубав, тънък лист, някъде в него се поставя паричка за късмет, след което се навива и се пресуква:

Слага се в подходящ съд за печене и се украсява. По желание може да се наръси със сусам.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 40 минути, след което отгоре се слага фолио, пече се още десетина минути, фолиото се маха и се оставя да отгоре да се запече, за да добие хубав, златист цвят. След изваждането от фурната питата се наръсва с вода, покрива се с кърпа и се оставя да попрестои.

Весела Коледа!

]]> http://griboedov.wordpress.com/2007/12/24/%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5%d1%80/feed/ 3 Marfa http://griboedov.wordpress.com/2007/12/24/bahur/ http://griboedov.wordpress.com/2007/12/24/bahur/#comments Mon, 24 Dec 2007 11:26:46 +0000 Marfa http://griboedov.wordpress.com/2007/12/24/bahur/ ]]> Коледа по различните краища на България неотменно е свързана с кончината на не едно прасе. В нощта на Бъдни вечер из къщата се носи аромат на кървавица, а из нашия край – варненско – на бахур. Направата на домашен бахур хич не е проста работа, но пък някой може и да реши да се пробва. И така,

Бахур – стъпка по стъпка!

Продукти:

• един стандартен комплект за бахур. Тук му е мястото да кажа, че ние купуваме от кварталната касапница, чието качество е многократно и сигурно гарантирано. Какво обаче включва въпросният комплект:
• - свински черва
• - килограм бял дроб
• - сърце
• - флейки
• - свински бузи
• - едро смляна свинска кайма
• стрък ситно нарязан праз
• 1 кафена чашка ориз
• чер пипер
• чубрица
• сол на вкус
• по желание кимион и индийско орехче

Приготовление:

Най-тежката част е измиването на червата. Трябва да се измият идеално – обръщат се и с гореща вода и сол се смъква всичката мръсотия по тях. Отнема се и от мазнината, полепнала по вътрешността им – по-нататък в продуктите има достатъчно мазни неща. Сърцето и белият дроб се смилат.

Флейките и свинските бузи се нарязват на кубчета. Най-удачно е месото да е леко замразено, така се кълца много по-лесно. В подходящ съд готовото вече месо се смесва с подправките и ориза.

Меси се, докато сместа стане хомогенна.

С помощта на фунийка червата започват да се пълнят.

Не се натъпкват много, защото иначе ще се пръснат, а ние не искаме това. След като са напълнени и завързани, се надупчват с игла.

След това се нареждат в подходяща тенджера, на чието дъно са поставени дърени летвички, за да не загори продукцията ни. Отгоре бахурът се притиска с голяма чиния, захлупва се и се вари на тих огън 3,5 часа.

След като е готов, веднага се вади от тенджерата и се изнася някъде на студено. По този начин за коледната трапеза разполагаме с истински и с нищо несравним домашен бахур!

Истината е, че авокадото е рядко хранителен продукт, наблъскан догоре с всевъзможни полезни витамини и минерали. От него се правят голяма част от пастите на астронавтите, а при подходяща и въобще несложна кулинарна подготовка се получава удивително вкусна и питателна салата, подходяща като гарнитура към риба, пиле, или просто като салата към вездесъщата ракия.

Какво ни е небоходимо?

• 3 узрели авокадо (за четирима души). Как да разберем кога авокадото е най-добро? Лесно. Узрялото авокадо е меко, по лъскавата му зелена кора има тук-таме дребни черни точици.
• 1 праз
• сол
• зехтин
• лимонов сок (прясно изцеден). Най-удачно е лайм.

Както се сещате, нищо особено. Просто авокадото се обелва, което, напук на Звездев и Ути е наистина просто като фасул занимание. На зрялото авокадо кожата му се смъква подобно на праскова, просто е забелва в единия край и лесно с ръка „одираме“ целия… плод. Тук-таме може да си помогнем с картофобелачка. Цепва се на половина, костилката се отделя с помощта на ножче и режем останалата месеста част на кубчета. Празът се накълцва на съвсем ситно, смесва се с авокадото, подправя е със зехтин, лимонов сок и сол на вкус и е готово за консумация. И ако кажете, че не ви харесва, значи просто сте успели да се омажете в направата на нещо толкова елементарно!

Морето не е роден дом и на пъстървата, но моето предложение за случая ще е точно Никулденска пъстърва.

Продукти:

• Две пъстърви

• един лайм

• един праз

• две глави лук

• десетина маслини без костилките

• двеста грама орехи

• стотина грама кедрови ядки (и да нямате, не е фатално)

• една супена лъжица сусамено семе

• стотина грама коктейлни скариди или десетина рачешки ролца

• чаша сухо бяло вино

• една кутия крема сирене

• 3 кафени чашки зехтин

• брашно около 600-700 грама

• сол

• черен пипер

• магданоз

Приготовление:

Пъстървите се почистват и се филетират. Най-добре ще е, ако успеете да отстраните костите им. Наръсват се с прясно изцеден лайм, сол и смлян черен пипер, и се оставят да попрестоят. Междувременно празът се нарязва на кръгчета, лукът се нарязва като за яхния, орехите също се нарязват или се счукват на едро, нарязват се и маслините.

В подходящ дълбок тиган лукът се задушава с две чашки зехтин. Гледайте тиганът да е достатъчно горещ, преди да сложите зехтина в него, така поетата мзнина ще бъде значително по-малко. След като лукът се карамелизира, се прибавят орехите, кедровите ядки, сусаменото семе, маслините и скаридите. Добавя се и чашата бяло вино (използвах мускат) и се бърка, докато остане съвсем на мазнина. Накрая се слагат солта,  пиперът и нарязаният магданоз, и се дърпа от котлона, за да поизстине.

Идва ред на тестото.

По принцип на Никулден единственото блажно ястие, което е разрешено за ядене, е рибата. Все пак аз реших, че добрият старец не би се разсърдил ако използвам и крема-сирене. Това обаче се оказа, че е проблем. В България май в момента свястно крема-сирене просто никой не произвежда, а и да произвежда, не е в моя периметър. Има някаква фирма „Милтекс“, чиито собственици са решили, че крема-сиренето представлява обезсолена извара, прекарала най-хубавите си години в каца преварена вода. Не се изкушавайте да купите подобно чудо, само ще си дадете парите колкото и малко да са. Най-добре дайте два-три лева и си вземете крема-сирене „Филаделфия“ или „Рама“.

От крема-сиренето, чашката зехтин, брашното, малко вода и сол замесвате безквасно тесто. В началoто се замесва трудно, защото е мазно и става на трохи, но после се събира и омеква. Разделяте го на пет равни части. От четирите разточвате колкото се може по-тънки кори. Имайте предвид, че в тях трябва да се поберат рибките.

Разстилате на масата едната кора, върху нея поставяте част от плънката, слагате едната половина от пъстървата, върху нея слагате още плънка, захлупвате с втората половина, добавяте пак плънка и най-отгоре слагате и втория лист. Омотавате рибата в тестото и я оформяте колкото се може по-артистично. Аз малко не съм на „ти“ с кетъринга, но поне се постарах… По същия начин се постъпва и с втория рибок. От останалото тесто оформяте перки, опашки и каквато там друга украса успеете да сътворите. Слагате рибките в тавичка, най-добре отдолу да е с хартия за печене, че да не залепне, намазвате с олио и печете при 220 градуса за 40 минути.

Честит празник!

]]> http://griboedov.wordpress.com/2007/12/06/nicolas/feed/ 4 Marfa