Понеже Свети Николай Мирликийски Чудотворец освен своите съименници покровителствал и банкерите, се твърди от запознати църковни лица, пожелавам на всички, които имат повод да празнуват днес, да са и богати освен на здраве и любов, ами и на пари. Друго си е да имаш парици колкото ти трябват, а? 
Продукти:
плънка
-
2 не много големи шарана
-
6 глави лук
-
1 1/2 ч.ч. едро счукани орехови ядки
-
връзка магданоз
-
черен пипер и сол на вкус
-
сокът на един лимон
тесто:
-
около килограм бяло брашно
-
пакетче мая
-
2 ч.л. сол
-
1 ч.л. захар,
-
1 с.л. олио
-
2 ч.ч. вода
Приготовление:
Шараните се изчистват добре, нарязват се на порции, наръсват се с прясно изцеден лимонов сок и се посоляват, след което се оставят настрани. Лукът се нарязва на филийки, в дълбок тиган (най-удобен за такива случаи е тиган уок, но ако няма уок не е фатално) се задушава с 3 с.л. зехтин и малко вода докато омекне хубаво. Прибавят се към него и орехите, сол и млян черен пипер и се държи на огъня, докато остане на мазнина.
От посочените продукти се замесва меко тесто. Понеже Никулден е по време на Коледните пости, е прието тестото да е постно. Във водата, затоплена малко над телесната температура, се разтваря маята заедно със захарта. След като започне да втасва, се замесва меко тесто, в което е добре да се сложи и 1 с.л. зехтин. Ако нямате зехтин не е проблем да се смени с олио.
След като тестото е готово, се разделя на седем топки, всяка от които се разточва на лист с такива размери, че удобно да се побере в съда, в който ще печете. Вкъщи използваме дъно на електрическа тенджера например. Намазва се с мазнина съда, наръсва се с брашно, за да не залепне (може вместо това да се използва готварска хартия за печене) и отгоре му се слага първия лист тесто. Върху него се разпределя 1/5 част от плънката. Така се поставят един след друг общо четири пласта, като на четвъртия пласт освен плънката се разпределя и нарязананата на порции отцедена риба. Върху нея се поставят останалите три пласта, като най-горния се намазва с мазнина. Пече се при 220 градуса до достигане на кулинарна готовност. Трябва много да се внимава рибата отвътре да се изпече добре, ако е необходимо рибникът по някое време се покрива с алуминиево фоли, за да не загори. Опитва се доколко е изпечен с помощта на дълга тънка клечка или дървено шишче. Невъзможно е отвътре да стане идеално сухо както това би се получило при печене на пита да речем, защото все пак рибата е сочна, но когато рибникът е готов, шишчето не е мокро и лепкаво.
Този рибник е много вкусен, а е най-приятен да се яде не току-що излязъл от фурната, а като престои мъничко и поизстине.
Забележка:
За хора, които не се чувстват убедени, че могат да замесят тесто, просто купуват един килограм готово от най-близката фурна. Пак си става много вкусно! 
Filed under: Рибни изкушения
